Чи слушаше внимателно.
— Това, което правите, е вълнуващо. И си струва трудът, понеже доказва, че археологията не е мъртва и никому ненужна наука. Жалко, че не ми казахте по телефона за какво става дума. Щеше да ви спести идването дотук.
— Това не е проблем, пък и исках да ви видя лично.
— Радвам се, че го сторихте, но художниците в културата на маите имат склонност към птици, ягуари и змии. Възможно е всякакви отражения на морския живот да са така стилизирани, че да не намерите никакво сходство между тях и рисунките в учебниците по биология. Като ония релефи на папагали, за които хората разправят, че приличали на слонове.
— Това само прави нещата още по-интересни. Имам малко свободно време. Ако ме насочите към някои места, ще ви бъда благодарна.
Професорът се замисли за момент.
— Има едно място на около два часа път от тук. Ще ви заведа да поразгледате. Може пък да откриете нещо.
— Не ви ли притеснявам?
— Съвсем не. — Погледна един часовник. — Ще бъдем там около обед, ще останем няколко часа и ще се върнем привечер. Ще можете да стигнете кораба по светло.
— Би било чудесно. Можем да отидем с джипа.
— Няма нужда, разполагам с машина на времето.
— Моля? — Не беше сигурна, че е чула добре.
— Тук има баня. Защо не се освежите, докато приготвя нещо за ядене?
Гемей сви рамене. Взе раницата си от джипа, върна се вътре, изплакна лице и среса косата си. Когато излезе от банята, Чи затваряше капака на хладилна чанта.
— Къде ще взема машината на времето? — попита тя, влизайки в тон.
— Намира се в темпоралния транспортен модул — сериозно отвърна професорът и я поведе навън, като не забрави да си вземе пушката. — Човек не знае кога ще налети на някоя птица.
Заобиколиха лабораторията и по една пътека стигнаха до втора колиба. Тя беше без стени, а покривът се поддържаше от стълбове в ъглите. Под него имаше син «Хамер» с двойно предаване.
Гемей възкликна с възхищение:
— Това ли е машината на времето?
— А как иначе ще назовете машина, която ви отвежда до градове, където е процъфтявала древна култура? Съзнавам, че доста наподобява граждански вариант на военна машина, използвана в сраженията в района на Персийския залив, но това е нарочно, за заблуда на противника.
Остави хладилната чанта отзад и отвори вратата, за да се качи Гемей. Тя седна и видя познатото, наподобяващо самолетно, контролно табло. Двамата с Пол имаха «Хамер» в Джорджтаун. Предназначен да замени джипа, внушителната му ширина го превръщаше в застрашителна сила, в рамките на вашингтонския трафик.
— Пътят, по който дойдохме с джипа, е всъщност задният — обясни Чи. — Тук има друг. — Влезе в машината и я запали. Главата му едва се подаваше над волана.
Ето го приключението, помисли си Гемей. Облегна се и каза:
— Затегнете коланите! Готови за излитане!
— Коланите са затегнати — отвърна Чи и включи на скорост. Колата потегли. — Но ако нямате нищо против, първо ще направим един излет в XII век.
←56
Демултипликатор — втора скоростна кутия при коли с двойно предаване, разпределяща въртящия момент между двата моста.
←57
Mi kasa — дом като моя дом.
←58
Гемей — в транскрипцията си на латиница има корен, означаващ силен, пикантен за вкус.
17.
Тъксън, щат Аризона
Ръбестата глава на Маунт Лемън, щръкнала от веригата Санта Каталина, се открояваше, пред погледа на Остин, в илюминатора на пътническия реактивен самолет, при подхождането му към международното летище на Тъксън. Кацнаха гладко и минути по-късно, двамата със Завала излязоха от сградата на летището под жаркото слънце на Аризона. Метнали пътническите си чанти през рамо затърсиха с поглед своя превоз. Потънал в прах, сребрист «Форд-Еф», пикап, бипна с клаксон и доближи до бордюра. Остин, застанал по-близо, отвори вратата на мястото до водача. И зяпна. На волана седеше последният човек, когото очакваше да види. Нина Киров.
Тя бе сменила официалните си дрехи от заседанието в НАМПД с бежови шорти и бледосиня риза.
— Мога ли да ви предложа едно возене, момчета? — провлече тя с дълбок южняшки изговор. — Не съм се отплатила за подводната разходка със скутер, която беше толкова вълнуваща.
Остин се изсмя, отчасти за да прикрие смайването си.
— Бих казал, че трябва да престанем с тия изненадващи срещи, но няма да съм искрен.
Ченето на Завала също висна, като видя с кого разговаря Остин.
— Здрасти, Джо — каза Нина. — Ако двамата с Кърт оставите чантите си отзад, ще можем да потеглим.