Тя махна чистото фолио и захапа тортилята, преди да отговори:
— Знам, че са били свирепи и в същото време привлекателни. — Направи широк жест във въздуха. — Били са невероятни строители. Цивилизацията им се е сринала, но никой не знае със сигурност защо.
— Загадката е по-малка, отколкото някои си мислят. Културата на маите търпи много изменения в хода на вековното си съществуване. Войни, революции, лоши реколти. Но краят настъпва в резултат от нахлуването на конквистадорите и последвалия го геноцид. Докато дошлите след Колумб избиват нашия народ, други унищожават неговата култура. Един монах, Диего де Ланда, пристига с конквистадорите и става епископ на Юкатан. Изгаря всички майски книги, до които успява да се докопа. Нарича ги лъжи на дявола. Можете ли да си представите подобна катастрофа в Европа и пораженията която би нанесла? Дори Хитлеровите щурмоваци не са били така старателни. Оцелели са само три книги, за които знаем.
— Колко тъжно. Няма ли да е чудесно, ако някой ден се намерят още? — Гемей загледа долината от високото си място. — Какво е това тук?
— Отначало мислех, че е чисто научен център, далеч от кървавите жречески ритуали, в който се провеждат изследвания. Но колкото повече неща откривах, толкова по-ясно виждах, че става дума за част от много по-значимо цяло. Наречете го, ако щете, архитектурна машина.
— Не мисля, че разбирам.
— И аз не съм сигурен, че разбирам. — Чи измъкна смачкана цигара от джоба на ризата си и я запали с думите: — Човек може да си позволи някои малки пороци с напредване на възрастта. — Пое глътка дим. — Нека да започна от малкото. Фриза и обсерваторията.
— А голямото?
— Разположението. Намирал съм подобни съоръжения и на други места. Заедно взети, те напомнят силно увеличен чертеж на електрическа верига.
Гемей не можа да сдържи усмивката си.
— Да не искате да кажете, че маите са могли да прибавят и компютърната наука към останалите си постижения?
— Грубо казано, да. Нямам предвид машина на IBM с нейните безкрайни гигабайта. По-скоро нещо като кодираща машина. Ако знаем как да я използваме, бихме могли да дешифрираме тайните на тези камъни. Разположението им не е случайно. Прецизността, с която са подреждани, е забележителна.
— Тези изображения… толкова са странни. Тая конска глава. Какво разказват йероглифите?
— Разказват за едно дълго плаване, извършено преди много години от стотици хора, и много богатства.
— Натъквал ли сте се на тази история другаде?
— Да.
— Но защо тук, толкова далеч от брега?
— И аз съм си задавал този въпрос. Защо не при паметниците на Тулум, на самия залив? Елате, ще ви покажа нещо, което може би дава обяснение!
Разтребиха и се отправиха към другия край на долината, където отново започваше гора. Спуснаха се между дърветата по полегат склон. Въздухът охладня малко и доби тинест аромат. Стигнаха брега на бавна река. Чи я посочи и каза:
— Виждате как са ерозирали бреговете горе на високото, което показва, че някога реката е била по-голяма.
— Някой на кораба каза, че в Юкатан няма реки.
— Вярно. Юкатан е в голямата си част една огромна варовикова плоча. С много дупки, кухини и пещери. Ние се намираме по на юг, в Кампече, където теренът е малко по-различен. Колкото повече наближавате Петен и Гватемала, градовете на маите започват да се разполагат край реки. И точно това си мислех, да не би този кораб да е осъществявал връзка между отделните селища.
— Прав сте, имало е река, но не мисля, че е била достатъчно голяма за кораб с такива размери. С високите си нос и бордове, с тази издължена носова част, съдът е предназначен за открито море. Има нещо друго. Рибата, която първоначално взех за делфин. Соленоводно животно. — Тя замълча за миг. — Какво е това?
Слънцето се отразяваше от нещо лъскаво в далечината. Тя направи няколко стъпки към реката. Чи я последва. На брега беше изтеглена очукана алуминиева плоскодънка, движена от стар, извънбордов «Мъркюри». — Това трябва да се е довлякло отнякъде.
Чи не се заинтересова толкова от лодката, колкото от отпечатъците от стъпки в калта. Погледът му зашари из гората.
— Трябва да си тръгваме — каза той тихо. Като хвана здраво Гемей за ръката, той я поведе на зигзаг по хълма нагоре, а главата му се въртеше като радарна антена. Близо до върха Чи спря с потръпващи като на хрътка ноздри.
— Това не ми харесва — каза той с приглушен глас, душейки въздуха.
— Какво става? — прошепна тя.
— Усещам мирис на пушек и пот. Това са чиклерос, трябва да се махаме.
Тръгнаха по края на гората, после поеха по една пътека, която пресичаше долината. Минаваха между две ръбести могили, когато иззад едната се появи мъж и препречи пътя им.