Ръката на Чи се стрелна към кръста, измъкна блесналия метал на мачетето и го вдигна заплашително над главата си, като самурай. Долната му челюст се издаде напред с предизвикателство, което така бе смайвало испанските конквистадори, повели кървава завоевателна война срещу неговите предци.
Гемей се възхити на бързината, с която този мъничък, подобен на елф, човек се превърна в майски воин. Непознатият не беше впечатлен. Той се ухили, като показа дупките между жълтите си зъби. Имаше мазна черна коса и къса четина, която не можеше да скрие сифилистичните белези по лицето му с болнав тен. Облечен беше с обикновената носия на мексикански селянин — торбести панталони, памучна риза и сандали, но за разлика от безупречния външен вид и на най-бедния юкатански жител, този беше мърляв. Приличаше на mestizo, кръстоска между испанец и индианка, но не беше основание за гордост и за двете групи. Не беше въоръжен, но не изглеждаше уплашен от вдигнатото мачете. След миг Гемей разбра причината за неговото хладнокръвие.
— Buenos dias, senor, senora67 — обади се един нов глас.
Още двама мъже бяха излезли от другия край на могилата. По-близкият имаше бъчвообразно тяло с къси ръце и крака. Над лицето му, което изглеждаше като извадено от майски фриз, се кипреше гъста коса с прическа а ла Елвис. Очите му бяха скосени, широкият нос сплеснат, а жестоките устни приличаха на парчета черен дроб. Дулото на старинната му ловна пушка гледаше към тях.
Третият непознат стоеше зад Елвис. Беше по-едър от другите двама, взети заедно. Беше чист, а белите панталони и риза изглеждаха току-що изпрани. Дългите му тъмни бакенбарди бяха грижливо подстригани, както и гъстите мустаци. Коремът му беше закръглен, но дебелите крайници носеха силна мускулатура. Държеше небрежно една М-16, а на широкия колан, поддържащ търбуха му, висеше пистолет в кобур.
С приятна усмивка, той заговори Чи на испански. Професорът погледна карабината, после бавно свали мачетето и го пусна на земята. Смъкна и пушката от рамо. Положи я до мачетето. Без да издаде и звук, Жълти зъби пристъпи и удари Чи в лицето.
Професорът тежеше петдесетина килограма и ударът буквално го вдигна от земята, като го запрати свит в тревата. Гемей инстинктивно застана между ударения професор и нападателя, за да попречи на ритника, който смяташе, че ще последва. Жълти зъби замръзна, зяпнал в нея от изненада. Вместо да се уплаши, тя го пронизваше с предупредителен поглед. Обърна се и се надвеси над професора, за да му помогне да се изправи. Тъкмо му протягаше ръка, когато главата ѝ отскочи назад, сякаш изстисквачка за пране бе хванала косата ѝ. За миг си помисли, че ще я скалпират.
Помъчи се да запази равновесие, но бе дръпната отново. Жълти зъби бе вплел пръсти в дългите ѝ коси. Придърпа я толкова близо до себе си, че когато се изсмя, тя щеше да се задави от тежкия му дъх на лук. Страшният ѝ гняв неутрализира болката. Леко се отпусна, за да го накара да помисли, че преустановява съпротивата. Главата ѝ бе наклонена и с края на окото си видя сандала на мъжа. Стовари крак върху извивката на стъпалото му и с цялата тежест на своите шестдесет килограма завъртя пета, като че ли гасеше фас.
Мъжът изгрухтя като свиня и охлаби хватката си. С края на окото Гемей видя неясните очертания на лицето му. Лакътят ѝ се стрелна назад в къс рязък удар и намери носа и скулата му с приятния звук на счупен хрущял. Онзи изкрещя и тя беше свободна. Човекът се хвана за носа, но гневът прогони и неговата болка. Тръгна, протегнал мръсни пръсти към гърлото ѝ. Той беше мизерен представител на човешката раса, но Гемей си даваше сметка, че не може да се мери с него по сила и тегло. Сграбчеше ли я, щеше да го удари с коляно в чатала, един може би очакван уличен похват, а после щеше да забие пръсти в очите му, за да види дали ще му хареса. Тя се напрегна.
— Basta68!
Извикал бе едрият мъж, който приличаше на Панчо Виля69. Устните му още се усмихваха, но в очите личеше гняв.
Жълти зъби се дръпна. Разтърка бузата си там, където върху болнавата кожа се появяваше синина. Хвана се с две ръце за чатала. Посланието беше ясно.
— И аз имам нещо за теб — каза той на английски.
Когато Гемей тръгна към него, той бързо отстъпи, което накара приятелите му да избухнат в мръсен смях.
Панчо Виля бе заинтригуван от безстрашното поведение на тази стройна жена. Пристъпи напред. Втренчи поглед в нейния и попита:
— Коя си ти?
— Аз съм доктор Гемей Траут. Това е моят водач — отвърна бързо тя, като помагаше на Чи да се изправи. Неговото изражение ѝ даде да разбере, че той е наясно с нерадостното си бъдеще, ако тези тук научеха кой е. Възприе подчертано угодническо отношение.