Едрият отмина Чи с надменен поглед и съсредоточи цялото си внимание върху Гемей.
— Кво прайш тука?
— Аз съм американски учен. Чух за старите сгради и дойдох да ги видя. Взех този човек да ме води.
Оня я изгледа:
— Намери ли нещо?
Гемей се огледа и сви рамене:
— Не кой знае какво. Току-що дойдохме. Видяхме някакви релефи ей там и това е. Не мисля, че има много за гледане.
Панчо Виля се изсмя и каза:
— Не знаеш къде да гледаш. Аз показва.
Изстреля някакво нареждане на испански. Жълти зъби ръгна Гемей с дулото на пушката, но отстъпи, когато тя го изгледа страшно. Тогава той насочи яда си на доктор Чи, като знаеше, че това няма да ѝ хареса. Отидоха в другия край на долината, където в десетина канавки земята беше изровена. Повечето бяха празни, но в една имаше много керамични съдове.
По нареждане на Панчо, Елвис вдигна два от тях и тикна първо единия, после другия, под носа ѝ.
— Това ли търсиш? — попита едрият.
Дочу дълбокото вдишване на Чи и се помоли другите да не са му обърнали внимание.
Като взе единия съд, тя разгледа фигурите, очертани с черни линии върху мекия общ фон. Изглежда, бе изобразена някаква историческа или легендарна случка. Керамиката бе образец с висока художествена стойност, за какъвто ѝ бе говорил доктор Чи. Върна съда и каза:
— Много хубаво.
— Много хубаво — повтори Панчо Виля. — Много хубаво. Ха-ха. Много хубаво.
След кратка, но шумна конференция, мародерите поведоха пленниците си в друга посока. Панчо Виля вървеше отпред. Елвис и Жълти зъби с пушката — отзад. Стигнаха голяма обрасла могила, отчасти почистена, за да разкрие каменния си градеж. Панчо мина през арковиден вход и сякаш изчезна.
Гемей видя, че в пода на сградата има голям отвор. Спуснаха се по грубо изсечени неравни стъпала, в полумрака на влажно помещение с висок таван.
Едрият мъж каза няколко думи на Чи, след което ги оставиха сами.
— Добре ли сте? — попита Гемей професора с еклив глас.
Той разтри червенината на ударената си буза.
— Ще оживея, но не мога да кажа същото за животното, което ме удари. А вие как сте?
Гемей разтърка темето си и каза:
— Бездруго трябваше да се къдря.
За първи път широка усмивка наруши каменната невъзмутимост на лицето му.
— Благодаря ви. Ако не беше вашата намеса, можеше вече да съм мъртъв.
— Може би — отвърна Гемей. Спомни си вдигнатото мачете, с което професорът би могъл да разполови Жълти зъби. Погледна към стълбището. — Какво каза оня, едрият?
— Каза, че няма да си дава труда да ни връзва. Има само един изход. Ще сложи човек там и ако се опитаме да излезем, той ще ни убие.
— По-ясно от това не може да се каже.
— Грешката е моя — каза мрачно Чи. — Не трябваше да ви водя тук. И през ум не ми мина, че са открили това място.
— От вида на оная посуда горе личи, че здраво са поработили.
— Предметите в изкопа струват стотици хиляди, а може би милиони долари. Едрият им е шеф. Другите двама са просто наемни работници. Свине. — Професорът направи пауза. — Добре, че не им казахте кой съм.
— Не бях сигурна докъде се е простряла славата ви, но не исках да рискувам.
Тя погледна към тавана, който едва личеше в процеждащата се през входа светлина.
— Къде се намираме?
— Това е сенот. Място, където хората са идвали за вода. Открих го при второто си идване. Елате, ще ви покажа.
Изминаха около тридесет метра. Отначало стана по-тъмно, а когато стигнаха до едно голямо езеро, просветля. Светлината струеше през отвор в скалистия таван на около двадесет метра височина. В другия край на басейна се издигаше стръмна стена, която отиваше към призрачно проблясващия таван.
— Водата е чиста — каза доктор Чи. — Дъждовната вода прониква във варовика и през различни канали се събира в подобни подземни езера.
Гемей приседна на една ниска издатина.
— Вие познавате тази пасмина — каза тя. — Какво смятате, че ще направят?
Доктор Чи бе изненадан от спокойствието ѝ. А не трябваше. Спомни си нейното безстрашие, когато го защити и се нахвърли върху нападателя му.
— Имаме известно време. Нищо няма да направят, преди да се договорят с трафикантите, които са ги наели, как да постъпят с една американка.
— После какво?
Чи разпери ръце:
— Нямат голям избор. Това е доходоносен източник, от който няма да се откажат. А ако ни пуснат, точно това ще трябва да направят.
— Така че, за тях е най-добре да изчезнем от лицето на земята. Никой не знае къде сме, макар това да не им е известно. Хората ще си помислят, че ни е изял ягуар.