Трябваше да спрат на едно място, където част от тавана беше паднала и бе блокирала пътя. Тръгнаха обратно, като пътьом се отбиха в страничен пасаж, който ги изведе на малко площадче. От неговия правоъгълен, застлан с плочи под се издигаха истински колони, а не сталактити. Извитият таван беше гладък и измазан, каквито бяха и стените, покрити с рисунки.
— Невероятно — каза Гемей. — Това е някакъв подземен храм.
Чи тръгна покрай стените, загледан в рисунките, чиито цветове изглеждаха така свежи, сякаш са били нанесени вчера.
— Това са образи на маи, но от друга страна, не са — прошепна той.
Изобразена бе процесия от фигури в профил, понесли върху главите и раменете си вази, торби с хляб, златни съдове и някакви странни по форма предмети, наподобяващи метални кюлчета.
— Пак кораби — посочи Гемей търговските и военните съдове, подобни на ония, които Чи ѝ бе показал.
Докато вървяха покрай стените, стенописите им разказваха цяла история. Пристигат кораби. Разтоварват. Прибират стоките по човешка верига. Изобразен бе дори някакъв мъж със списък в ръка, очевидно началник на склад. Войници на пост. Това беше древно свидетелство за някакво голямо събитие или събития.
Вниманието им привлече голям кръгъл пиедестал от камък, поставен върху четири масивни колони в средата на помещението. Върху него се виждаше кутия от червеникав, изпъстрен с кристали камък, наподобяваща с формата си храмовете от пирамидите на маите.
Гемей се наведе и погледна през страничния отвор на кутията.
— Вътре има нещо — каза тя. Бръкна с треперещи пръсти и измъкна някакъв предмет върху излъсканата като огледало повърхност на масата. Чи бе намерил още рицинови парчета за факлата си и сега тя хвърляше ярка светлина.
Уредът, понеже това със сигурност беше някакъв уред, се състоеше от дървен корпус, с монтирано в него метално колело със спици. Вътре в колелото личеше голяма зъбчатка, очевидно въртяща се около централната ос и зацепена за няколко по-малки.
— Какво е това? — попита Гемей.
— Някаква машина.
— Прилича на… не, не може да бъде.
— Не ме дръжте в неведение, доктор Гемей.
— Ами, прилича ми на нещо, което съм виждала по-рано. Находка от древно корабокрушение, направена от бронз, каквато е, изглежда, и тази тук, но много корозирала. Смята се, че е астролабия — навигационен прибор за определяне на местоположението по слънцето и звездите. Направили ѝ гама радиография. Установили, че предавателните числа отговарят на астрономически и календарни съотношения. Но била доста по-сложна от обикновена астролабия. Имало тридесет зацепени зъбни колела и дори едно диференциално. По принцип си било компютър.
— Компютър!? Къде сте видяла това нещо?
След пауза тя отговори:
— В Националния музей на Атина.
Чи се вторачи в машината и каза:
— Не може да бъде!
— Професоре, бихте ли дали светлината малко по-насам, над тези драсканици тук.
Чи приближи факлата така, че пламъкът ѝ почти близна косата ѝ, но Гемей не му обърна внимание.
— Не съм запозната кой знае колко с писмото на маите, но това тук не е такова.
Чи на свой ред се надвеси над надписа.
— Не може да бъде! — повтори той, но не така убеден.
Гемей огледа помещението и отбеляза:
— Всичко тук, тази скрита базилика, вашата подземна магистрала, всички те са също невъзможни.
— Това трябва де се изследва, колкото може по-скоро.
— Поддържам становището ви по този въпрос. Има обаче един дребен проблем.
— Ах, да — Чи си спомни къде се намират. — Мисля, че сме почти излезли от пещерите.
Гемей кимна.
— И аз усетих чист въздух.
Чи завърза краищата на ризата си, за да носи в нея находката и двамата тръгнаха назад към голямото помещение. Огромна дървена стълба се губеше почти перпендикулярно в чернотата над тях. Беше направена от покрити с кора стъпенки, всъщност цели трупи, дебели колкото бедрото на майски воин и около три и половина метра дълги. Стъпенките бяха прикрепени към цели дървени стволове, фиксирани на свой ред към стената с хоризонтални опори. През средата ѝ минаваше разделителен ствол за хващане с ръка.
Стълбата представляваше внушително инженерно постижение, но времето беше казало своята дума. Някои от кръглите стъпенки се бяха измъкнали от едната страна и висяха под различни ъгли. На места опорите се бяха разместили и стълбата провисваше. Дървените части се видяха солидни на Гемей. Тревожеше я обстоятелството, че стъпенките и опорите бяха прикрепени с лиани. Нерадостният ѝ опит казваше, че лианите имат склонност да изсъхват и да се чупят. Увереността ѝ в бъдещето не укрепна, когато стъпи върху най-долната пръчка, а тя без съпротива се откъсна.