Остин усети, че Пърлмътър се отнася по посока на една дисертация върху изисканите храни и вина, изгарящата страст към които при него, можеше да се сравни единствено с интереса му към кораби и корабокрушения. Пърлмътър беше класически пример за чревоугодник и бонвиван. При тегло почти сто и осемдесет килограма, маститата му фигура беше до болка позната и внушаваше страхопочитание в най-елегантните ресторанти, където често ръководеше разточителни пиршества.
— Не забравяй гъгрицата, която по пътя се е появила в зърното — каза Остин, с надежда да отклони Пърлмътър от любимата му тема.
— Не мога да си представя как е с гъгрицата. Опитвал съм скакалци и червеи в Африка. Казват ми, че били добър източник на протеини. Само че, когато ми се яде нещо с вкус на пиле, аз ям пиле. Трябва да ми кажеш какво точно искаш да знаеш.
Пърлмътър слушаше мълчаливо, енциклопедичният му мозък попиваше всяка подробност, докато Остин разказваше историята — от инцидента в Мароко до провалената клопка.
— Мисля, че разбирам какво ти трябва. Интересува те, как би могъл Колумб да подтикне някого към убийство. Това няма да е първият случай, в който той възбужда духовете. Колумб има невероятен късмет. Той прави грешка при откриването на Америка, но е прочут именно с това. До последния си ден разправя, че открил Китай. Никога не признава съществуването на цял един континент. Той полага основите на робството в двете Америки и донася в Новия свят страховитата слава на испанската Инквизиция. Бил е побъркан на тема злато. Той е светец или разбойник, според гледната точка.
— Това е било тогава. Аз говоря за сега. Защо би почнал някой да убива, с цел да осуети дискредитирането на неговите открития? Трябва ми само някаква връзка.
— Пътешествията му са вдъхновили написването на тонове хартия в милиони страници. Изписаното за това момче може да напълни цяла библиотека.
— Знам и затова ти се обаждам. Ти си единственият ми познат, който може да отсее плявата от зърното.
— Ласкателството няма да те отведе доникъде…
— Ще ти се отблагодаря с вечеря в ресторант по твой избор.
— … но добрата храна ще го направи. Че кой може да устои срещу двойното изкушение, предизвикващо и егото, и апетита човешки? Започвам да ровя веднага, след като обядвам.
←72
Рио Гранде — погранична река между САЩ и Мексико, любимо място за преминаване в САЩ на нелегални имигранти (главно мексиканци, но и от цял свят).
22.
Пърлмътър предъвкваше молбата на Остин заедно със сочните, пълнени с грозде, патешки гърди, останали от вечеря и прокарвани с рядък сорт шардоне.
Остин щеше да съжалява жестоко, че го изкуши с храна. Имаше един нов френски ресторант, в който умираше да отиде. Е, малко скъпичък наистина, но думата си е дума. Сините му очи весело заиграха върху червендалестото лице, в предвкусване на насладата. Но Остин щеше да си получи своето. И без да обърне и една страница, Пърлмътър беше наясно с литературния океан върху темата «Колумб». Прекалено голям, за да можеш просто да скочиш вътре и да заплуваш. Трябваше му водач и той се сещаше само за един.
След като си почина от обяда, Пърлмътър порови в картотеката си и набра един отвъдокеански номер.
— Buenos dias — дочу се дълбок глас от другия край.
— Добро утро, Хуан.
— А, Джулиън! Каква приятна изненада! Всичко наред ли е при теб?
— Напълно. А ти как си, приятелю?
— По-стар, отколкото при последния ни разговор — отвърна с хихикане испанецът, — но да говорим за по-приятни неща. Надявам се, че ми се обаждаш, за да ми кажеш, че си опитал моите cordonices emhoja de parra.
— Пъдпъдъците в лозов лист бяха превъзходни. По твоя съвет напълних всеки с по една смокиня, вместо да слагам мащерка и лимонова кора. Резултатът беше фантастичен. Освен това за скарата използвах мескитови дърва.
Пърлмътър бе срещнал Хуан Ортега на една сбирка на библиомани в Мадрид. Там установиха, че освен любовта към старинни издания, имат и още нещо общо — склонността да си хапват изискани неща. Правеха каквото могат, за да се срещат поне един път годишно и да утоляват заедно чревоугодническите си потребности, а междувременно си разменяха готварски рецепти.