Знаех само едно средство да прогоня тъгата от душата си и да зарадвам моя Най-светъл Принц и то бе да постигна целта, повела ме на моите по-раншни плавания. Защото по време на дългия си престой, на този най-нещастен сред островите, аз научих, че онова, към което вечно съм се стремял, е в ръцете ми. Даден ми бе ключът към златно съкровище така баснословно, че всичко, завоювано дотогава, а то не е малко, изглежда като петаче в просяшка поничка и би осигурило на Кастиля, на вас и наследниците ви величието, което заслужавате вовеки веков.
Аз съм добре осигурен материално със злато от плаванията ми, с частта си от Испаньола и имам много причини да бъда благодарен: големият ми син Диего е взет за Кралски гард, по-младият, Фернандо, е паж. Но аз пак бях печален заради провала си. Сигурността на домашното огнище не е моряшка съдба и, ето, реших да тръгна още един път по море, може би за последен път, да изпълня обещанието си към Ваше Величество, както и задължението си на Пръв адмирал.
И така, този месец съставих завещанието си, като оставих Диего за наследник и тайно, с мои пари, подготвих кораба «Ниня», наех малък доверен екипаж от петнадесет мъже и поех нощем от Палос, както и при първото ми Най-велико плаване през 1492 година. Смених курса при Канарските острови и тръгнах на югозапад.
Пърлмътър спря да си пийне кафе. Интересно. Разказвачът знае, че «Ниня» е любимият кораб на Колумб. Всеизвестно е неговото отчаяние от неуспеха да открие път към Китай. В един момент го докарват окован, обвинен в злоупотреби, в качеството му на вицекрал на Испаньола, за да бъде оправдан от Краля и най-вече от покровителката си, Кралицата, и да бъде изпратен в своето четвърто, съдбоносно плаване, така неудачно наречено велико. Би било напълно в характера на Колумб, пострадал всъщност заради високомерието си, да направи опит да се реабилитира. Маниакалната идея да намери злато също е убедителен мотив за поведението му. Има само един проблем, както справедливо посочи дон Ортега — писмото започва три дни след онзи, в който е прието да се смята, че Колумб е починал. Е, добре!
Пърлмътър продължи с четенето. Макар писанието да бе замислено като лично, морякът у Колумб не е пропуснал да го оформи като бордови дневник, с бележки за курса, атмосферните условия, вятъра. Прекосяването на Атлантика представляваше фотографско повторение на първото плаване. Тръгва по североизточния пасат близо до Мадейра, дните се нижат един от друг по-хубави, носи го кротък вятър, късметът го следва навсякъде. Както и първия път, «ветровете са спокойни, като в Севиля през април».
Интересна разлика. Пърлмътър знаеше от прочетеното, че при първото плаване Колумб разчита само на изчисленията си. С други думи, записва показанията на компаса и скоростта, като всеки ден отбелязва на картата местоположението си. Скоростта се измерва с помощта на пясъчен часовник, наричан лага75 на холандеца. При носа на кораба се хвърля парче дърво и после се брои за колко секунди то минава покрай цялата дължина на кораба.
При първото плаване Колумб не се интересува много-много от точния си курс. Важното е да държи запад. Разчита на компаса и опита си. Не се обръща често за помощ към предтечата на секстанта, така наречения квадрант. Ето защо Пърлмътър веднага забеляза няколкото вписвания, при които мореплавателят отбелязва не само разстоянието, но и небесните ъгли.
«25 май 1506
Направих измервания по Полярната звезда, поддържам курс на югозапад…
30 май 1506
Държа курс ЮЗ, изчислен с квадрант…»
Сякаш Колумб държи на абсолютната точност, понеже знае крайната си цел. Не както при първото плаване, когато, убеден, че ще попадне в огромната маса на Китай или Индия, не се е интересувал дали няма да се отклони с някой градус в едната или другата посока.
Допълнително доказателство затова, че Колумб е следвал предварително установен, точен курс е и постоянното позоваване на корабната торлета.
Държа ЗЮЗ приблизително, с малки отклонения в едната или другата посока, но все пак правя шестдесет и шест мили и следвам курса от торлетата на древните.