Пърлмътър остави документа и с безпогрешна точност, воден от собствената си навигация, се насочи към един натъпкан с книги шкаф, откъдето измъкна томче по древно корабоводене. Знаеше, че торлета идва от torleta del marteloio — масата на звънеца, плотът, върху който се нанасяло всеки ден местоположението на кораба. При всяко обръщане на пясъчния часовник, се разнасял корабен звън. Торлетата води началото си от XIII век и по същество представлява аналогов компютър, предназначен да решава тригонометрични задачи. Имала вид на координатна система и се съхранявала при навигатора, който всеки ден прокарвал линия от първоначалното до крайното местоположение на кораба. Навигаторът въвеждал при изчислението данни за силата и посоката на вятъра, скоростта и времето на дрейф.
Пърлмътър беше объркан от израза «Торлетата на древните». Може би ставаше въпрос за свободен превод, като се има предвид, че самата дъска, използвана на «Ниня» е била стара. Продължи да чете.
Колумб пресича Атлантика без инциденти. На 26 юни се намира южно от остров Испаньола, който един ден ще се превърне в люлка на Хаити и Доминиканската република и главния му град Санто Доминго, основан от самия него. Пърлмътър отново се натъкна на проблема, посочен от Ортега — Колумб кръстосва карибския район цял месец, след като вече е умрял. Усмихна се доволно. Няма да остави това прекрасно пътешествие точно когато нещата стават наистина интересни, само заради такава дребна техническа подробност.
Разгърна карта на Карибите до писмото, за да следи курса на кораба. «Ниня» минава край Испаньола и Куба, насочва се към Ямайка, където Колумб и хората му засядат при първото плаване. Дневникът се връща назад, към тия нещастни времена.
Корабът държи югозапад, отмина Санто Доминго с добър североизточен вятър в платната. На тия острови тук, преди четири години, туземците ми казаха за мястото, наречено «Сигуре» и купищата злато там. За неговите жени, окичени с перли и корали, и сградите, облицоват със скъпоценен метал. Туземците ми разправиха, колко са големи корабите на тази земя и как добре се обличат и колко хубаво живеят нейните жители. Казаха ми, че златото там е едро и изобилно като фасулени зърна.
Ето едно доказателство за това, че Бог може да използва и най-нищожното си творение, за да се изпълни Неговия Промисъл, понеже точно на тая чужда земя, по-далечна от всяка друга, на която бе стъпвал дотогава човешки крак, корабите на моето Велико плаване станаха жертва на дървояди и се разпаднаха. Задържани бяхме тук повече от година. Но именно по време на моето затворничество тук, булото пред съзнанието ми беше вдигнато и аз съзрях ясно пътя към богатствата, които цял живот съм се стремял да намеря, за благото на Кастиля.
Диего Мендес, брат на един от моите капитани, тръгна с кану да вика помощ от Испаньола, на петстотин мили оттук. В негово отсъствие, индианците, с които се бе сприятелил, промениха отношението си и отказаха да ни продават храни, както се бяхме договорили. Уплаших се, че това може да е Божието Възмездие, отплатата за моята роля в смъртта на петимата, защото макар да не бях вдигал ръка, аз ги предадох на Братята.
Коленичих и помолих за прошка, като се врекох да направя много поклонничества до Светата земя и да дам за каузата Му всичко, което намеря. Той чу моята молитва и ме накара да си спомня, че предстои лунно затъмнение. Казах на индианците, че моят Бог им е сърдит и ще накара луната да умре. Когато луната се скри, индианците много се уплашиха и след като обещаха да се придържат към договора, аз пак я съживих. Вождът каза, че много благодари за това и за да е сигурен, че моят Бог е доволен, ще ми покаже пътя към златото. Заведе ме в източния край на острова. Тук, в един храм, който по нищо не отстъпваше на който и да е в Европа, той ми показа говорещия камък, цял издълбан с фигури, които трябваше да ми покажат пътя към огромните съкровища.
Пърлмътър знаеше за епизода със затъмнението от книгата на Ортега. Той показваше, колко изобретателен е бил Колумб. Но каква беше тая, не по-малко интересна история с говорещия камък? Същият въпрос вълнуваше и разказвача.
Дълги седмици разсъждавах върху значението на тоя необикновен камък. Предполагах, че е нещо като карта на крайбрежието, но знаците не разкриваха своята тайна. Върнал се вече в Испания, аз го показах научени хора, които решиха, че това е навигационен прибор, но не можаха да разчетат знаците. И тогава, като обикновен моряк, аз прозрях истината. Това бе торлета, използвана за ориентиране от древните. Понеже камъкът беше трудно преносим, аз прерисувах знаците от него и сега, при петото плаване, ги носех заедно с твърдото намерение да намеря някой, който да може да ги разчете.