Най-после той завърши разговора и се приближи към нея.
— Ти определено си най-добре изглеждащото нещо, което днес видях. Подразбрах, че и Тад е на същото мнение. Изглежда много разтревожен, че си изложена на риск.
— Със сигурност не повече от всеки друг, свързан по някакъв начин с всичко това — каза тя, неясно разтревожена от насоката, в която бе поел разговорът.
Дубчек се ухили.
— Предполагам, че Тад не намира останалата част от персонала за толкова привлекателна.
Като се опита да измести темата на професионална основа, Мариса попита за пробите от черния дроб и далака на маймуната.
— Засега са чисти. — Дубчек махна с ръка. — Но това е само електронен микроскоп. Тад е посял също така вирусна култура. След седмица ще знаем повече.
— Междувременно — каза Мариса — ще е по-добре ние да потърсим другаде.
— Предполагам. — Дубчек изглеждаше разсеян. Той прокара ръка през лицето си и седна срещу нея.
Мариса се наведе и му подаде бележките си.
— Помислих си, че може да проявиш интерес към това.
Дубчек взе листите и я погледна настойчиво.
Тя му разказа в хронологичен ред свършеното от нея след пристигането й в града. Каза му също така, че според нея болестта тръгва от д-р Рихтер и че той е заразил няколко пациенти; че е бил на два медицински конгреса и е имал интимни отношения с Хелън Таунсенд. Организаторите бяха изпратили пълен списък с присъстващите, адресите и телефонните им номера.
По време на монолога й Дубчек кимаше, за да покаже, че слуша, но изглеждаше някак разсеян, концентриран повече върху лицето, отколкото върху думите й. Като не усещаше обратна връзка, гласът на Мариса постепенно заглъхна и тя спря да говори, питайки се дали е направила някакъв непростим професионален гаф. Дубчек въздъхна и се усмихна.
— Добра работа — каза той просто. — Трудно е да се повярва, че това е първата ти полева задача. — Той се изправи, когато някой почука на вратата. — Слава богу. Това трябва да е вечерята. Умирам от глад.
Самото ядене не беше нещо особено; месото и задушените зеленчуци, които Дубчек бе поръчал, бяха изстинали. Мариса се запита защо двамата не бяха слезли долу в салона за хранене. Мислеше си, че той иска да говорят по работа, но докато се хранеха, разговорът се отплесна към партито на Ралф: как се е запознала с Ралф, дали тя се радва на назначението си в Центъра. Към края на вечерята Дубчек внезапно каза:
— Исках да ти кажа, че съм вдовец.
— Съжалявам — кимна Мариса любезно и отново се запита защо я информира за личния си живот.
— Помислих си, че трябва да знаеш — добави той, сякаш прочел мислите й. — Съпругата ми почина преди две години в автомобилна катастрофа.
Мариса не каза нищо, продължи да си играе с дръжката на чашата за кафе. Нямаше желание да обсъжда с него разрива с Роджър.
— Не, не е сега моментът — успя да каже само. Зачуди се дали Дубчек знае, че се е срещала с Тад. Не беше тайна, но и не беше станало публично достояние. Никой от двамата не беше казал на хората в лабораторията. Внезапно Мариса изпита още по-голямо безпокойство. Политиката й да не смесва работата с личния живот бе нарушена. Гледайки Дубчек, не можеше да не признае пред себе си, че го намира за привлекателен. Може би точно затова я караше да се чувства некомфортно. Но нямаше начин да влезе в по-близки отношения с него, ако нещата бяха тръгнали натам. Внезапно й се прииска да излезе от стаята и да се върне на работа.
Дубчек отблъсна стола си и се изправи.
— Може би ако се върнем в клиниката, ще е най-добре.
Да, така щеше да е най-добре. Тя стана и отиде до масичката за кафе, за да вземе документацията си. Когато се изправи, усети, че той е застанал зад нея. Преди да успее да реагира, Дубчек сложи ръце върху раменете й и я обърна към себе си. Постъпката му толкова я изненада, че тя замръзна. За един кратък момент устните им се срещнаха. След това тя се дръпна и бележките й се разпиляха по пода.
— Съжалявам — каза той. — Не го бях планирал изобщо, но още от мига, в който дойде в Центъра, исках да го направя. Не съм привърженик на връзките между колеги, но за пръв път след смъртта на съпругата ми съм наистина привлечен от някоя. Ти съвсем не приличаш на нея — Джейн беше висока и руса, но имаш същия ентусиазъм в работата си. Тя беше музикантка и когато свиреше, лицето й грееше със същото въодушевление, което виждам върху твоето лице.