Мариса замълча. Знаеше, че се държи лошо, че Дубчек със сигурност не я дразни, но изпитваше смущение и неловкост; въпреки всичко нямаше желание да каже нещо, за да смекчи ситуацията.
— Мариса — произнесе той нежно, — искам да излизам с теб, когато се върнем в Атланта, но ако имаш връзка с Ралф или просто не… — Гласът му секна.
Тя се наведе и взе да събира листите.
— Ако ще ходим в болницата, по-добре да тръгваме сега. — Гласът й прозвуча рязко.
Той сковано я последва към асансьорите в коридора. По-късно, докато седеше в наетата си кола, Мариса се скастри наум. Сирил беше най-привлекателният мъж, когото бе срещала, след раздялата си с Роджър. Защо, по дяволите, се беше държала толкова глупаво?
4.
27 февруари
Почти пет седмици по-късно, когато таксито я върна у дома от аерогарата и зави към Пийчтрий плейс, Мариса се питаше дали ще може да възстанови нормални професионални отношения с д-р Дубчек сега, след като двамата са в Атланта. Той бе останал няколко дни след разговора им в „Бевърли Хилтън“ и няколкото срещи, които бяха имали в клиника „Рихтер“, бяха кратки и неловки.
Загледана в осветените прозорци, които прелитаха зад стъклата на колата, тя усети, че я залива чувство за самота.
Плати на шофьора, изключи алармата и отиде да си вземе кучето от съседите. То възторжено развяваше опашка, щастливо от завръщането й.
Мариса включи отоплението. Присъствието на кутрето правеше света да изглежда различен. То непрекъснато доказваше любовта си към нея и изискваше внимание.
Разсеяно си помисли, че не е вечеряла и отвори хладилника, колкото да открие, че малкото останала в него храна се е развалила. Затвори вратата с намерението на следващия ден да изхвърли остатъците и да го почисти. Взе си едно кексче и една кока-кола, докато прехвърляше пощата си. Освен картичка от единия си брат и писмо от родителите си, останалото бяха глупави фармацевтични листовки.
В този миг телефонът иззвъня и тя подскочи. Оказа се Тад, който я поздрави с прибирането й.
— Какво ще кажеш за по едно питие? — попита той. — Мога да мина и да те взема.
Първата й реакция беше да каже, че е изморена, но после си спомни последния разговор от Ел Ей, когато й бе казал, че е завършил проекта си по СПИН и работи усилено върху вируса Ебола. Тя внезапно си помисли, че не е чак толкова изморена и го попита как вървят тестовете.
— Отлично! Материалът расте с мълниеносна скорост в тъканните култури „Веро 98“. Морфологичната част от изследването вече е готова и започнах протеиновите анализи.
— Наистина нямам търпение да разбера какво правиш — каза Мариса.
— Ще се радвам да ти покажа. За съжаление, работата се извършва основно в лабораторията с максимално ниво на защита, или както й казваме тук „секретната дупка“. Влизането ти там може да се окаже проблем.
— Предполагах — въздъхна Мариса. — Но може пък да измислим нещо… — Знаеше, че единственият начин да се работи с такъв смъртоносен вирус, е драстично ограничаване на достъпа до него. Доколкото бе осведомена, в света имаше само четири такива съоръжения — в Центъра, в Англия, в Белгия и в Русия. Нямаше представа дали в Института „Пастьор“ в Париж разполагат с такова, или не. От съображения за сигурност достъпът беше ограничен само до няколко упълномощени лица. В момента Мариса не бе измежду тях. Беше видяла с очите си разрушителния потенциал на вируса Ебола и наистина нямаше търпение да разбере какви са изследванията на Тад.
— Нямаш разрешително — каза Тад, изненадан от проявата й на наивност.
— Знам, но какво толкова ужасно има в това да ми покажеш какво правиш с вируса в лабораторията сега, а после да излезем за по едно питие. И без това е толкова късно. Никой няма да разбере, че си ме пуснал.
Настъпи пауза.
— Но влизането е забранено — настоя той.
Мариса знаеше, че в момента го манипулира, но наистина беше сигурна, че няма опасност за никого, ако влезе заедно с Тад.
— Кой ще разбере? — продължи да го увещава тя. — Освен това, аз съм част от екипа.
— Предполагам, че е така — съгласи се той неохотно.
Личеше си, че се колебае. Фактът, че щяха да се срещнат с Мариса само ако я пуснеше в лабораторията, оказа влияние върху решението му. Каза й, че ще мине да я вземе след половин час и че не трябва да споменава и дума пред никого.