След това светнаха редица прилични на амбразури прозорци отстрани на висок десетина стъпки цилиндър. В долния край на цилиндъра имаше овална врата като херметически люк на подводница.
Последното реле издаде бръмчащ звук при включването на някакъв огромен електрически механизъм.
— Компресорите — отговори Тад на питащия поглед на Мариса. Не даде повече подробности. Вместо това махна с ръка и каза: — Това е контролната и наблюдателна зона на лабораторията с ограничен достъп. Оттук можем да наблюдаваме всички вентилатори и филтри. Дори генераторите с гама-лъчи. Забележи, всички лампи са зелени. Това означава, че всичко работи както трябва. Е, поне се надяваме.
— Какво искаш да кажеш с това „поне се надяваме“? — попита Мариса, леко разтревожена. След това видя усмивката му и разбра, че й се подиграва. И все пак усети, че не е сто процента сигурна, че й се иска да влезе. Когато си беше у дома, на сигурно, идеята й се виждаше добра. Сега обаче, заобиколена от цялата тази несвойствена техника, и знаейки що за вируси има вътре, тя се разколеба. Но Тад не й даде време да промени мнението си. Отвори херметическата врата и й направи знак да влезе. Тя леко наведе глава и прекрачи. Тад я последва, след което затвори. Чувство на клаустрофобия почти я заля, особено когато трябваше да преглътне, за да изравни налягането в ушите си.
От всички страни на цилиндъра имаше амбразуроподобни прозорци, които бе видяла още от външната стая. От двете страни се редяха пейки и високи шкафове. В отсрещния край се виждаха рафтове и друга овална херметическа врата.
— Изненада! — Тад подаде на Мариса някакъв памучен костюм. — Не е разрешено да се влиза с външни дрехи.
След миг колебание, докато оглеждаше помещението за някое по-закътано местенце, тя започна да разкопчава блузата си. Тад изглеждаше не по-малко смутен от нея да я види по бельо, затова отклони погледа си, докато тя се преобличаше.
Минаха през втора врата.
— Всяко помещение, през което минаваме докато стигнем лабораторията, е с отрицателно налягане по отношение на предходното. Така че единственото движение на проникващия въздух да бъде към лабораторията, а не извън нея.
Второто помещение беше приблизително с размерите на първото, но без прозорци. Миризмата на дезинфектант бе още по-силна. Големи костюми от синя пластмаса висяха на закачалки. Тад се поразрови да намери най-подходящия за Мариса. Приличаше на космонавтски скафандър без раница или тежък шлем. Както скафандъра, той покриваше цялото тяло, включително ръцете и краката. Главата бе покрита с шлем от прозрачна пластмаса. Костюмът се закопчаваше с цип, който стигаше до гърлото. Отзад на шлема, подобно на дълга опашка, висеше дихателен шланг.
Тад посочи зелен тръбопровод, който минаваше отстрани на помещението на височината на гърдите, и обясни, че цялата лаборатория е опасана с такива тръби. На чести интервали имаше яркозелени разклонения с адаптори, които да изтеглят въздуха от скафандрите. Тад й каза, че скафандрите са пълни с чист въздух с положително налягане, така че да не се вдишва въздух от лабораторията. Той отрепетира с Мариса процеса на закачане и откачане на въздушния маркуч, докато се убеди, че няма опасност тя да сбърка.
— Добре, време е да се обличаме. — Тад й показа как да се вмъкне в неудобното снаряжение. Оказа се доста трудна процедура, особено да пъхне главата си в затворената каска. Когато погледна навън през прозрачната пластмасова маска, тя мигновено се замъгли.
Оставаше да прикрепи въздушния маркуч и Мариса веднага почувства как свежия въздух охлажда тялото й и пред погледа й се прояснява. Тад закопча ципа на скафандъра й догоре и с опитни движения влезе в своя скафандър. После посочи към отсрещната врата и Мариса се заклатушка нататък.
От дясната страна на вратата имаше табло.
— За вътрешното осветление на лабораторията — обясни Тад, докато светваше. Гласът му бе заглушен и тя трудно го разбираше, особено на фона на съскането от нахлуващия въздух.
Минаха през поредната херметическа врата, също надлежно затворена от Тад.
Следващото помещение се оказа двойно по-малко от първите две — стените и тръбопроводите бяха покрити с бяло варовиково вещество. Върху пода имаше пластмасова решетка.
Прикачиха се към въздуховодите за малко, след това минаха през една последна врата и влязоха в самата лаборатория. Беше огромна зала с разположен по средата остров от плотове, с надвиснали над тях предпазни вентилационни тръби. Покрай стените се виждаше всякакъв вид апаратура — центрофуги, инкубатори, различни микроскопи, компютърни терминали и множество неща, които Мариса нямаше представа за какво могат да бъдат използвани. Отляво имаше друга изолираща врата. Тад я заведе право при един от инкубаторите и отвори стъклените врати. Съдовете с тъканни култури бяха поставени на клатачка на бавни обороти. Тад извади един и й го подаде.