— Ето я твоята Ебола — каза той.
Малкото количество течност, съдържащо се в съда, бе покрито от едната страна с тънък филм — слой живи клетки, заразени с вируса. Вътре в клетките вирусът бе накаран да се саморепликира. Макар да изглеждаше невинно, това нещо тук вероятно бе толкова заразно, че можеше да убие Атланта, а може би дори целите Съединени щати. Тя потрепери и стисна съда по-здраво.
Тад го взе и го занесе до един микроскоп. Позиционира херметически затворената проба, нагласи фокуса и отстъпи назад, така че Мариса да може да види.
— Виждаш ли тези потъмнели бучки в цитоплазмата? — попита той.
Мариса кимна. Дори през пластмасовата маска лесно се виждаше инклузията от тела, за които говореше Тад, както и неправилните клетъчни ядра.
— Това е първият знак за нахлуване — продължи той. — Току-що посях тези култури. Вирусът е невероятно силен.
Мариса се изправи и той върна съда в инкубатора. После започна да й обяснява за изследването си, посочвайки някои от сложните апарати, които бе използвал. Тя трудно се концентрираше. Не бе дошла в лабораторията тази вечер да обсъжда неговата работа, но нямаше как да му каже.
После той я заведе по коридора до лабиринт с клетки с животни, които стигаха почти до тавана. Имаше маймуни, зайци, гвинейски прасета, плъхове и мишки. Мариса видя, че в нея са се втренчили стотици очи: някои безразлични, други — с трескава омраза. В далечния край на помещението Тад извади контейнер, в който обясни, че се намира швейцарска ледена мишка. Тъкмо се канеше да я покаже на Мариса, но се спря.
— Мили боже! — възкликна той. — Ваксинирах тези екземпляри този следобед, а вече са мъртви. — Той погледна към Мариса. — Твоята Ебола е наистина ужасен убиец — не по-малко от щама Заир’76.
Тя неохотно погледна мишките.
— Има ли начин да сравним щамовете?
— Напълно. — Той извади мъртвите мишки и двамата отидоха в главната лаборатория, където Тад потърси табличка за миниатюрните телца. Мариса трудно разбираше думите му, когато не стоеше точно пред нея. Пластмасовият костюм караше гласа му да звучи кухо като на Дарт Вейдър. — Сега, когато съм започнал да характеризирам вируса — каза той, — ще е лесно да го сравня с предишните щамове. Всъщност, започнах с тези мишки, но резултатите ще трябва да почакат, докато направим статистическите изчисления.
Той сложи мишката на масичката за дисекция и спря пред затворената врата.
— Не мисля, че би искала да влезеш тук. — Без да изчака отговор, той отвори и се вмъкна вътре с мъртвата мишка. Откъм полупритворената врата зад гърба му блъвна ледена мъгла.
Мариса погледна към тясната пролука, като се стегна вътрешно, но преди да го последва, Тад се върна, затръшвайки бързо вратата след себе си.
— Знаеш ли, планирам също така да сравня структурните полипептиди и РНК на твоя вирус с предишния щам Ебола — каза той.
— Стига! — засмя се Мариса. — Караш ме да се чувствам глупава. Трябва да преговоря учебника по вирусология, за да разбера всичко това. Защо не го оставим за друга нощ и не пийнем, както ми обеща.
— Хайде.
Когато се върнаха и влязоха стаята с варосаните стени, бяха облени с душ от фенолов дезинфектант. Виждайки шокираното лице на Мариса, Тад се ухили:
— Сега вече знаеш как се чувства една тоалетна чиния.
Преоблякоха се в собствените си дрехи и Мариса го попита какво представлява помещението, където бе занесъл мъртвата мишка.
— Просто един по-голям хладилник — отвърна той, избягвайки по-конкретен отговор.
През следващите четири дена Мариса се адаптира отново към живота в Атланта, като се радваше на дома си и на кучето. В деня след връщането си бе отхвърлила цялата досадна работа по почистването на стаите, хладилника и плащането на всички просрочени сметки. В службата се хвърли в изучаване на вирусната хеморагична треска, по-точно Ебола: отиде в библиотеката и си поръча материали за предишните епидемии на Ебола — Заир’76, Судан’76, Заир’77 и Судан’79. При всяка епидемия вирусът сякаш се появяваше отникъде и след това изчезваше. Голямо усилие бе изисквал опитът да се определи какъв организъм е станал източник за вируса. Над двеста отделни проби от животни и инсекти бяха изследвани като потенциални гостоприемници. Всичките бяха отрицателни. Единствено позитивни се оказаха някои антитела в отделни домашни гвинейски прасета.