Выбрать главу

— Ще трябва да почака — хладно я отряза Дубчек. — Лабораторията е с предимство пред епидемиологичните теории.

Кипяща от гняв, Мариса се върна в сестринския пункт. Не беше заслужила подобен сарказъм. Ако е искал да сведе до минимум участието й, беше успял. Тя седна на бюрото и се замисли над възможностите, които стояха пред нея. Можеше да остане, с надеждата той да промени мнението си, или да се прибере вкъщи да поспи. Идеята за съня надделя. Сложи документацията в чантата и слезе на първия етаж да вземе куфара си.

Операторът я събуди в седем сутринта. След като си взе душ и се облече, осъзна, че гневът й към Дубчек се е разсеял. В края на краищата той беше под ужасен стрес. Ако вирусът излезеше от контрол, той щеше да отговаря, не тя.

Когато отиде в изолационната лаборатория, един от лаборантите й каза, че Дубчек се е прибрал в хотела в пет сутринта, но не знаеше къде са нито Врийланд, нито Лейн.

В сестринския пункт цареше пълен хаос. През нощта бяха приети още петима с предполагаема диагноза хеморагична треска. Мариса събра картоните, но в един момент осъзна, че картонът на д-р Забриски липсва. Попита сестрата къде може да е.

— Д-р Забриски почина малко след четири тази сутрин.

Макар да го очакваше, тя се разстрои. Противно на логиката се бе надявала на чудо. Седна и подпря глава на ръцете си. Не, не трябваше да се отпуска. Работата нямаше да й позволи да се отпуска. Несъзнателно се хвана, че опипва врата си за подутини. Мястото беше болезнено. Можеше ли да е подут лимфен възел?

Изпита облекчение, когато д-р Лейн, директорът на Отдел инфекциозни болести в Центъра, я прекъсна. Под очите му личаха тъмни кръгове, по изпитото му лице бе набола брада. Тя се усмихна при вида му. Напомняше й за пенсиониран футболист. Той седна уморено до нея и разтърка слепоочията си.

— Изглежда положението тук ще е по-лошо, отколкото в Ел Ей — каза той. — За насам пътува още един пациент, друг е в спешното.

— Току-що започнах да преглеждам новите картони. — Мариса внезапно се бе почувствала виновна, че си е тръгнала снощи.

— Е, мога да ти кажа едно нещо със сигурност — започна д-р Лейн. — Всичките нови пациенти изглежда са пипнали болестта от болницата. Това е, което най-много ме тревожи.

— Всички ли са били пациенти на д-р Забриски?

— Тези — да — каза д-р Лейн, посочвайки картоните пред нея. — Всички са се срещали с него наскоро. Изглежда ги е заразил, докато ги е преглеждал. Двата нови случая пък са пациенти на д-р Зестър. Бил е анестезиолог на претърпените от тях операции през последните десет дена.

— Какво става с д-р Зестър? — попита Мариса. — Мислиш ли, че се е разболял по същия начин, както д-р Забриски?

Лейн поклати глава.

— Не. Говорих дълго с него и разбрах, че двамата със Забриски са били тенис партньори.

Мариса кимна.

— Дали такъв контакт е от значение?

— Три дни преди д-р Забриски да се разболее, д-р Зестър е използвал кърпата му между сетовете. Мисля, че така е станало. Предаването на заразата изглежда зависи от действителен контакт с телесни течности. Мисля, че Забриски е бил „пусковият случай“, точно както Рихтер.

Мариса се почувства глупаво. Беше спряла да разпитва Зестър точно преди да зададе решаващия въпрос. Надяваше се да не допусне подобна грешка в бъдеще.

— Само да знаехме как Ебола е проникнала в болницата — въздъхна д-р Лейн.

Дубчек, изморен, но прясно избръснат, се появи в сестринския пункт. Мариса се изненада да го види. Щом си бе тръгнал оттук в пет, едва ли бе имал време да се изкъпе и да се преоблече, а още по-малко — да спи.

Преди да е заговорил с Лейн, тя побърза да разкаже пред двамата, че Забриски е бил на същата конференция, на която и Рихтер, и че двамата са били отседнали в един и същи хотел.

— Прекалено отдавна е било, за да е от значение — възрази Дубчек. — Конференцията се е състояла преди повече от шест седмици.

— Но като че ли това е единствената връзка между двамата — погледна го тя. — Мисля, че трябва да я проследим.

— Постъпи както намериш за добре — сряза я Дубчек. — Междувременно ще сляза до патологията, за да се уверя, че са взети всички предпазни мерки по време на аутопсията на д-р Забриски тази сутрин. И ще ги предупредя, че искаме бързо замразени проби от черния дроб, сърцето, мозъка и далака за вирусна изолация.