— И всички са се разболели изведнъж?
— По-точно — тази вечер — потвърди епидемиологът.
По това време на нощта не съществуваше удобен начин да стигне до Финикс, макар авиолиния „Делта“ да обещаваха най-директните полети. Веднага щом се облече, Мариса се обади на дежурния в Центъра, за да каже, че заминава за Финикс незабавно и предупреди да информират д-р Дубчек, когато пристигне на работа.
Написа бележка на семейство Джъдсън и ги помоли да се погрижат за Тафи, след което се отправи към летището. Фактът, че новата епидемия е засегнала осемдесет и четирима души, направо я потресе. Надяваше се Дубчек и екипът му да успеят да дойдат още следобед.
Полетът беше спокоен въпреки двете спирания и нямаше много хора. Когато самолетът кацна, Мариса бе посрещната от нисък, закръглен мъж, който притеснено се представи като Джъстин Гардинър, помощник-директор на болница „Медика“.
— Дайте да ви нося багажа — предложи той и се наведе да вземе куфара й. Ръката му трепереше.
Личеше си, че е разтревожен.
— Има ли още новопостъпили? — попита Мариса.
— Няколко, и болницата е в паника — отвърна господин Гардинър, когато се отправиха надолу по пресечката. — Пациентите започнаха да си тръгват, персоналът също напускаше — докато щатският комисионер не наложи карантина. Единствената причина да мога да ви посрещна, е, че вчера имах почивен ден.
Мариса усети, че устата й е пресъхнала от страх, докато се питаше в какво се забърква. Педиатрията започна да й изглежда много по-привлекателна от това тук.
Болницата представляваше модерна структура. Тя си помисли, че вирусът Ебола сякаш избира такива модерни постройки. Чистите й, почти стерилни линии не можеха да се свържат с нещо толкова ужасно и смъртоносно.
Въпреки ранния час, улицата пред централния вход беше претъпкана от телевизионни ванове и репортери. Пред тях се извиваше редица от униформени полицаи, някои от които — с хирургически маски на лицата. На ранната светлина сцената изглеждаше направо сюрреалистична.
Господин Гардинър спря зад една от телевизионните коли.
— Вие влизате вътре и търсите директора — каза той. — На мен ми е наредено да стоя отвън и да контролирам паниката. Късмет!
Мариса тръгна към входа и извади служебната си карта. Показа я на един полицай, но той се провикна да попита дали може да я пусне да мине. Група репортери, чули, че идва от Националния Епидемиологичен Център, я заобиколиха и започнаха да я питат за положението.
— Нямам пряк поглед върху ситуацията — опита се да избегне отговора тя, докато си пробиваше с мъка път между журналистите. Беше благодарна на полицая, който разбута журналистите настрани и й помогна да премине.
За съжаление нещата вътре в болницата бяха дори по-хаотични. Фоайето бе препълнено с хора и при влизането й всички отново се струпаха. Както изглежда, тя бе първият човек от часове насам, който влиза или излиза от сградата.
Повечето, които я заобиколиха, бяха пациенти, облечени в пижами или халати. Всички едновременно задаваха въпроси и настояваха за отговори.
— Моля! — провикна се някой от дясната й страна.
— Моля ви! Пуснете ме да мина. — Набит мъж с гъсти вежди разблъска тълпата и си проправи път към нея. — Д-р Блументал?
— Да — каза тя с облекчение.
Мъжът разтърси ръката й, игнорирайки факта, че ръцете й са заети с куфар и чанта и я поведе през фоайето към врата, която заключи, след като минаха. Влязоха в дълъг, тесен коридор.
— Ужасно съжалявам за цялата тази бъркотия — въздъхна мъжът. — Аз съм Лойд Дейвис, директор на болницата и, както ми се струва, нещата се изплъзват от ръцете ни.
Мариса го последва към кабинета му. Влязоха през странична врата и тя забеляза, че главната врата е барикадирана отвътре със столове с дървени облегалки, което я накара да си помисли, че е разбираемо при „цялата тази бъркотия“.
— Персоналът ви чака, искат да разговарят с вас — каза д-р Дейвис, докато вземаше багажа на Мариса и го слагаше до бюрото си. Той дишаше тежко, сякаш усилието от навеждането го бе изтощило.
— Как са пациентите, за които се предполага, че са болни от Ебола? — попита тя.
— В момента ще се наложи да почакат — каза директорът, посочвайки й да се върне към коридора.