— Наистина ли е необходимо да останем в болницата? — поиска да знае един мъж, който седеше на третия ред. Беше облечен в дълга бяла лекарска престилка.
— За известно време — отвърна дипломатично Мариса. — Карантинната процедура, която проведохме при предишните два случая, включваше разделянето на контактите на първични и вторични групи. — Тя продължи да описва подробно какво бяха направили в Ел Ей и Сейнт Луис. Завърши с изречението, че нито един от карантинираните не е бил повален от болестта, въпреки че са имали предишни преки контакти с някои от вече болните.
След това отговори на серия въпроси, свързани с първоначалните симптоми и клиничното протичане на хеморагичната треска Ебола. Последното или ужаси присъстващите и ги накара да замлъкнат, или удовлетвори любопитството им — Мариса не можеше да определи кое от двете е — но не последваха по-нататъшни въпроси.
Докато д-р Дейвис отиде да говори с персонала, д-р Уивър я изведе от аудиторията. Още щом излязоха в тесния коридор, тя му каза, че иска да види някой от първите случаи, преди да телефонира в Центъра. Д-р Уивър се съгласи и й предложи дори да я придружи. По пътя обясни, че са настанили всички случаи на два етажа от болницата, изписали са останалите пациенти и са изолирали вентилационните системи. Човекът имаше всички причини да вярва, че са направили отделна зона, несвързана с останалите помещения. Обясни също така, че лабораторната работа е била сведена само до процедури, които могат да се извършват на изолираните етажи, и че всичко, използвано при пациентите, е било измито с натриев хипохлорит, преди да бъде директно изгорено.
Колкото до карантината, той каза на Мариса, че матраците са били донесени отвън и че амбулаторното отделение е превърнато в огромен пансион, разделено на първични и вторични контакти. Всичката храна и вода се внасяли отвън. Оказа се, че д-р Уивър е работил шест години преди това в Центъра.
— Защо ме представихте като експерт? — попита тя, спомняйки си преувеличенията му. Очевидно той знаеше колкото нея, а може би дори повече, за карантинните процедури.
— Заради ефекта — призна д-р Уивър. — Болничният персонал се нуждае от нещо, в което да вярва.
Мариса изсумтя. Да, това, което бе казал по неин адрес, не бе напълно вярно, но не можеше да не признае, че е дало ефект. Преди да се качат на етажа, двамата облякоха предпазни облекла. След това надянаха по още един халат, добавяйки шапки на главите си, очила, маски, ръкавици и болнични обувки.
Пациентът, при когото първо влязоха, бе един от основните хирурзи на клиниката. Беше индус, родом от Бомбай. Всичките страхове на Мариса се върнаха с пълна сила, когато видя състоянието му. Човекът направо умираше. Клиничната картина отразяваше последната фаза на случаите в Ел Ей и Сейнт Луис. Висока температура, ниско кръвно налягане и типичен обрив — всички белези за хеморагична треска. Беше наясно, че този човек няма да издържи още двайсет и четири часа.
За да спести време, тя веднага взе вирусни проби и д-р Уивър обеща те да бъдат незабавно опаковани и изпратени през нощта на Тад Шокли.
Надникване в картона на пациента показа, че историята е сравнително схематична, но при осемдесет и четири случая за по-малко от шест часа едва ли можеше да се надява на подробни описания. Видя, че няма споменати задгранични пътувания, маймуни или контакти със заболелите от Ел Ей и Сейнт Луис.
След като излязоха, Мариса поиска веднага достъп до телефон, после помоли за колкото се може повече лекари доброволци, за да й помогнат при разпитването на пациентите. Ако и останалите болни бяха толкова зле, колкото индиеца, налагаше се да работят изключително бързо, за да получат възможно най-много информация.
Мариса получи телефона в офиса на д-р Дейвис. В Атланта вече минаваше единайсет часът и тя се свърза с Дубчек веднага. Бедата бе, че той бе раздразнен.
— Защо не ми се обади веднага, след като са ти позвънили? Нямах представа, че си заминала, докато не дойдох на работа.
Тя си сдържа езика. Истината бе, че бе казала на операторите да я търсят директно при позвъняване за епидемия. Предположи, че Дубчек е можел да направи същото, ако е искал да бъде информиран своевременно, но сега нямаше смисъл да спори с него.
— Прилича ли на Ебола?
— И още как — каза Мариса, подготвяйки Дубчек за следващата си бомба. — Главната разлика е в броя на заразените. До този момент са засегнати стотици души.