— Надявам се, че си въвела пълна изолация — беше отговорът му.
Остана излъгана. Беше очаквала да бъде разбит.
— Не си ли изненадан от броя на пострадалите? — попита тя.
— Ебола още не е достатъчно добре позната — каза Дубчек. — В този смисъл нищо не ме изненадва. Повече ме тревожи ограничаването й; а как стои въпросът с изолацията?
— Отлична е.
— Хубаво — отвърна той. — Мобилната лаборатория е готова и до часове тръгваме. Осигури колкото се може по-бързо вирусните проби за Тад.
В следващия момент Мариса осъзна, че от другата страна на линията вече няма никой. Нещастникът, беше затворил! Дори нямаше шанс да го предупреди, че цялата болница е под карантина — и че ако влезе, няма да му бъде позволено да излезе.
— Така му се пада — произнесе тя гласно, ставайки от бюрото.
Когато излезе от офиса, откри, че д-р Уивър е събрал единадесет лекари, които да й помагат: пет жени и шестима мъже. Мотивацията на всички бе еднаква — щом така и така бяха принудени да са в сградата, по-добре да свършат някоя работа.
Мариса седна и обясни от какво има нужда: колкото е възможно по-подробна история на болестта на първоначално разболелите се осемдесет и четирима души. Подчерта също, че и в Ел Ей, и в Сейнт Луис проследяването на първите случаи е показало, че те именно са заразили останалите. Очевидно обаче във Финикс нещата стояха различно. При толкова голям брой едновременни случаи имаше подозрение за пренесена чрез храната и водата зараза.
— Ако заразяването е станало чрез водата, нямаше ли да има повече болни хора? — попита една от жените.
— При условие че става въпрос за доставките на цялата болница — отвърна Мариса. — Но може би някой определен водоизточник… — Гласът й секна. — Ебола никога досега не е била пренасяна чрез водата — призна тя. — Всичко това е много загадъчно и затова е толкова важно да проучим историята на всеки случай и да се опитаме да открием някакъв общ източник. Всички ли пациенти са работили в една и съща смяна? Всички ли са се намирали в едни и същи зони на болницата? Всички ли са пили кафе от една кана, еднаква храна ли са яли, влизали ли са в контакт с някакво животно?
Мариса отблъсна стола си, приближи се до черната дъска и започна да очертава серията от въпроси, на които всеки пациент да отговори. Останалите наскачаха и започнаха да дават още предложения. Накрая тя ги помоли да попитат пациентите дали някой от тях е посетил конференцията в Сан Диего, която се бе състояла преди три месеца.
Преди групата да се разотиде, още веднъж им напомни да се придържат стриктно към мерките за изолация, поблагодари и отиде да прегледа достъпните до момента материали.
Както в Ел Ей, Мариса се настани в стаичката зад сестринския пункт на един от изолираните етажи и го превърна в свой команден пост. Когато лекарите приключиха със събирането на данни от пациентите, й занесоха бележките си. На нея предстоеше трудоемката работа да ги свери. Оттам нищо не изскочи, с изключение на факта, че всички пациенти бяха работили в болница „Медика“ — нещо, което вече знаеше.
До обяд бяха приети още четиринайсет случая, което накара Мариса да си помисли, че си имат работа с напълно проявена епидемия. Всички нови пациенти, с изключение на един, бяха абонати на „Медика“ и бяха лекувани от един от лекарите, първоначално развил симптомите. Другият нов случай бе лаборант, изследвал първите случаи, преди някой да допусне, че става въпрос за Ебола.
Точно когато застъпваше вечерната смяна, Мариса с облекчение научи, че останалите лекари от Националния Център са пристигнали и отиде да ги посрещне. Откри Дубчек да помага в монтирането на мобилната лаборатория „Викърс“.
— Можеше да ми кажеш, че проклетата болница е под карантина! — сопна й се той, когато я видя.
— Случайно да си ми дал шанс? — Тя заобиколи факта, че й беше затворил телефона най-безцеремонно. Искаше й се да оправи някак отношенията помежду им, които вместо да се подобряват, се влошаваха, сякаш напук на всичките й усилия.
— Е, Пол и Марк не са особено щастливи — промърмори Дубчек. — Когато научиха, че тримата ще сме в този капан през цялото време, направо си тръгнаха за Атланта.
— А д-р Лейн? — попита Мариса виновно.
— Вече е на среща с д-р Уивър и болничната администрация. След това ще провери дали щатския комисионер по здравеопазването ще свали карантината поне що се отнася до работещите в Центъра.