Тя погледна голямата купчина листове, която проследяваше предаването на Ебола вируса от едно поколение на друго при всичките три епидемии в Съединените щати. Беше начертала също така подобни диаграми, отнасящи се до разпространението на вируса при първата епидемия през 1976 г. Двете се бяха появили почти едновременно, едната в Ямбуку, Заир, а другата — в Нзара, Судан. Бе получила материала от необработените данни, съхраняващи се в архивите на Центъра.
Нещо, което особено я заинтригува по отношение на африканските случаи, бе, че източникът така и не бе установен. Дори откритието, че вирусът, причиняващ хеморагичната треска Ласа, живеещ в определени видове домашни мишки, не бе помогнал за локализирането на източника на Ебола. Комари, дървеници, маймуни, мишки, плъхове — всички видове твари бяха подложени на съмнение и в края на краищата — отхвърлени. Случаите в Африка оставаха пълна загадка, както и тези в Съединените щати.
Мариса хвърли химикалката на бюрото си с чувство на отчаяние. Не беше изненадана от посланието на Дубчек, особено след като прогресивно я беше отдалечавал от работата си във Финикс и я беше изпратил в Атланта в деня след вдигането на карантината. Изглеждаше решен да поддържа позицията, че Ебола вирусът е бил пренесен от Африка от д-р Рихтер, който след това го е предал на колегите си офталмолози на конференцията в Сан Диего. Дубчек беше убеден, че дългият инкубационен период е анормалност.
Мариса импулсивно се изправи и отиде да намери Тад. Той й бе помогнал да напише молбата и тя бе убедена, че и сега ще й позволи да поплаче на рамото му.
Успя да го измъкне от лабораторията по вирусология за един ранен обяд.
— Просто трябва да опиташ отново — каза й Тад, когато му съобщи лошите новини веднага.
Тя се усмихна. Вече се чувстваше по-добре. Наивността му беше толкова мила.
Двамата тръгнаха към главния коридор. Едно от предимствата на ранното хранене беше, че в закусвалнята нямаше опашки.
Сякаш за изтезание на Мариса, един от десертите този ден беше крем карамел. Когато си избраха маса и започнаха да разтоварват препълнените си подноси, тя попита Тад дали е имал време да изследва съставките на крем карамела, който му бе изпратила от Финикс.
— Никаква Ебола — отвърна той лаконично.
Тя седна и си помисли колко лесно би било да открие, че някоя от компаниите доставчици на болнична храна е виновникът. Това би обяснило защо вирусът се появява отново и отново в болничните заведения.
— Не съдържа антитела на Ебола — повтори Тад. — Но трябва да те предупредя: Дубчек беше против работата и побесня. Мариса, какво става между вас? Случило ли се е нещо във Финикс?
Тя понечи да му разкаже цялата история, но отново реши, че така само ще влоши още повече нещата. Измъкна се, като обясни, че е станала неволният източник на новинарска версия, която е различна от официалната позиция на Центъра.
Тад отхапа залък от сандвича си.
— Да ни би да говориш за историята, че имало скрит източник на Ебола в Съединените щати?
Тя кимна.
— Сигурна съм, че вирусът е бил в крем карамела. Както съм убедена, че ще се сблъскаме с още епидемии.
Тад сви рамене.
— Изследванията ми изглежда потвърждават мнението на Дубчек. Бях изолирал РНК и капсидирани протеини на вируса от всичките три епидемии и изненадващото е, че всички са идентични. Което означава, че е замесен същият щам на вируса, а то на свой ред означава, че онова, което преживяхме, е всъщност една епидемия. Обикновено Ебола мутира в някаква степен. Дори при двете най-първи епидемии в Африка, в Ямбуку и Нзара, градове отдалечени на осемстотин и петдесет километра един от друг, става въпрос за съвсем леко различаващи се щамове.
— Ами инкубационният период? — възрази Мариса. — По време на всяка епидемия инкубационният период на новите случаи винаги се оказваше от два до четири дена. Имаше три месеца между конференцията в Сан Диего и проблема във Финикс.
— Така е — съгласи се Тад. — Но това не е по-голяма спънка от разкриването на това как вирусът се е озовал в крем карамела, и то в такава концентрация.
— Точно затова ти изпратих съставките.
— Но, Мариса — продължи Тад, — Ебола вирусът става неактивен дори при шейсет градуса по Целзий. Даже и да е бил в съставките по време на варенето, това щеше да го направи неефективен.