— Ей там. — И посочи вратата.
— Мога ли да погледна?
Той сви рамене. След това й направи знак да го последва. Тръгна към дъното на стаята и й посочи един апарат близо до инкубаторите за тъканни култури. Не посочи изолационната врата.
— Вътре? — В гласа й прозвуча изненада и разочарование. Беше очаквала да е някакъв по-подходящ контейнер, такъв, който да е заключен на сигурно зад тежка стоманена врата. — Прилича на хладилника на родителите ми.
— То си е хладилник — каза Тад. — Преустроихме го така, че да използва за охладител течен азот. — Той посочи към входните и изходните маркучи. — И сега поддържаме температура минус седемдесет градуса по Целзий.
Около хладилника и през дръжката минаваше верига, заключена със секретен катинар. Тад вдигна катинара и завъртя шайбите, за да набере комбинацията.
— Който е измислил това нещо, е имал чувство за хумор. Магическата последователност е 6-6-6.
— Не изглежда особено надеждно — обади се Мариса.
Тад сви рамене.
— Че кой ще влиза тук, чистачката ли?
— Говоря сериозно.
— Никой не може да влезе в лабораторията без пропуск — каза Тад, като отвори катинара и свали веригата.
Голяма работа, помисли си Мариса.
Тад вдигна капака на хладилника и тя предпазливо надникна вътре, едва ли не очаквайки нещо да скочи върху нея. Онова, което видя през ледената мъгла, бяха хиляди и хиляди малки запечатани шишенца в метални ванички.
С облечена в ръкавици ръка, Тад избърса леда от вътрешността на капака на хладилника, откривайки карта на разположението на различните вируси. Намери бързо номера на ваничката с проби от Ебола и започна да рови в хладилника като продавач, търсещ замразена риба.
— Ето я твоята Ебола — каза той, взе едно шишенце и се престори, че го хвърля към нея.
Тя разтвори ръце да го хване и Тад се изсмя с кух, приглушен от скафандъра смях. Обхвана я раздразнение. Това едва ли бе подходящото за майтапи място.
Хванал шишенцето в опънатата си ръка, той й каза да го вземе, но тя поклати отрицателно глава.
— Не изглежда голямо — каза той, посочвайки към замразения материал, — но в това нещо тук има милиарди вируси.
— Е, сега вече можеш да го прибереш. — Тя не каза нищо, когато той го върна в металната ваничка, затвори хладилника и заключи веригата отново. Обстановката беше странна, но отделните части на оборудването изглеждаха сравнително обикновени.
— Има ли тук нещо, което да не е като в обикновените лаборатории?
— Обикновените лаборатории нямат пневматични ключалки и системи за отрицателно налягане — каза той.
— Не, имам предвид научното оборудване.
Тад се огледа. Очите му се спряха върху защитните покривала над работните плотове в центъра на стаята.
— Тези са уникални — каза той и посочи. — Наричат се 3 ХЕПА филтър системи. Това ли имаше предвид?
— Те само в лабораториите с максимално ограничен достъп ли се използват?
— Безусловно. Трябва да са изработени по поръчка на клиента.
Мариса се приближи към покривалото над конструкцията на Тад. Приличаше на гигантска вентилаторна тръба за изгорели газове над камина.
— Кой е направил това нещо? — попита тя.
— Можеш да видиш. — Той докосна металната пластинка, прикрепена отстрани. На нея пишеше: Инженерна лаборатория, Саут Бенд, Индиана.
Мариса се запита дали някой е поръчал подобно нещо по-късно. Знаеше, че идеята, която се върти в главата й, е откачена, и макар да бе решила, че епизодът във Финикс е свързан по някакъв начин с крем карамела, не преставаше да се пита дали някоя от епидемиите не е причинена умишлено. Или, ако не е така, дали лекари, които са правели някакви изследвания, не бяха изпуснали нещата от контрол.
— Хей, аз пък си мислех, че работата ми те интересува — обади се Тад внезапно.
— Интересува ме — настоя тя. — Но това място направо ме изумява.
След известно колебание докъде е стигнал в лекцията си, Тад продължи. Мислите на Мариса препускаха. Тя си отбеляза наум да пише до Инженерната лаборатория.
— Е, какво мислиш? — попита я Тад, когато най-сетне свърши.
— Впечатлена съм… И съм много жадна. Нека да отидем да си вземем някаква напитка.
По пътя за навън, Тад я заведе в малкия си офис и й показа колко близки са крайните му резултати едни с други, което предполагаше, че епидемиите са от един и същи щам.