След това поискаха да получат възможно най-пълни обяснения за инцидента. За съжаление, нито Мариса, нито Тад можаха да дадат описание на мъжа, освен твърдата му ръка. Когато попитаха дали липсва нещо, Мариса призна, че още не е проверила, но при споменаването на кучето се разплака отново.
Полицаите я попитаха дали иска да отиде в болницата, но тя отказа. После, като я успокоиха, че ще държат връзка, си тръгнаха. Господин Джъдсън също си тръгна. Обеща да дойде на следващия ден и да поправи счупения прозорец.
След малко Мариса и Тад се оказаха сами, седнали край кухненската маса. Отгоре още стояха неразопакованите зеленчуци.
— Съжалявам за всичко това — въздъхна Мариса, разтърквайки главата си.
— Не ставай глупава — възрази Тад. — Защо не излезем да хапнем някъде отвън?
— Нямам настроение за ресторант. Но пък и не искам да оставам тук. Имаш ли нещо против да си приготвим вечеря в твоя апартамент?
— Разбира се, че не. Да тръгваме!
— Изчакай ме минутка да се преоблека.
10.
20 май
Беше понеделник сутринта и Мариса бе изпълнена със страх. Уикендът не беше минал добре. Петък беше най-лошият ден в живота й, като се започнеше с Дубчек и се минеше през нападението и загубата на Тафи. Точно след нападението успя да потисне емоциите си, но те я връхлетяха по-късно. Бяха вечеряли у Тад и тя бе останала при него, но вечерта мина бурно, в сълзи и гняв срещу онзи, който бе убил кучето й.
В неделя вечерта Мариса се срещна с Ралф, както се бяха уговорили, макар той да бе предложил ако тя иска да го отложат за друг път. Дори й предложи да я заведе на Карибите за няколко дни. Беше наясно, че една кратка ваканция може да успокои страстите в Центъра. Когато Мариса настоя да се върне на работа, Ралф я попита защо не се съсредоточи над нещо друго, а не над Ебола, но тя поклати глава мълчаливо. Според него, Дубчек като цяло бил добър човек, който все още се възстановявал от загубата на съпругата си, която обожавал. И Мариса трябвало да му даде втори шанс. С това поне Мариса се съгласи.
Страхувайки се от пореден конфликт с Дубчек, но решена да се опита да поправи нещата, тя отиде в офиса си и намери друга бележка, която я чакаше на бюрото й. Предположи, че е от Дубчек, но когато взе плика, установи, че е от д-р Карбонара, действителният й шеф. С туптящо сърце отвори плика и прочете бележката, в която пишеше да се яви при него незабавно. Това не звучеше добре.
Офисът на д-р Карбонара се намираше на втория етаж и тя използва стълбите, за да стигне до там, като се питаше дали ще я уволнят. Офисът беше голям и удобен, със стена, доминирана от огромна карта на света с малки червени карфици, показващи в кои точки са изпратени в момента служители на Центъра. Д-р Карбонара беше внимателен човек, говореше меко, като подбираше думите си. Той направи знак на Мариса да седне, докато завърши телефонния си разговор. След малко затвори и й се усмихна топло. Усмивката му я накара да се поотпусне. Не се държеше сякаш се кани да прекрати назначението й. Изненада я, когато изказа съчувствие за преживения от нея стрес при нападението. Нямаше представа, че някой друг знае за това, освен Тад, Ралф и семейство Джъдсън.
— Искам да ви предложа отпуска — продължи д-р Карбонара. — След преживяното промяната на мястото може да ви се отрази добре.
— Оценявам загрижеността ви — каза Мариса. — Но ако трябва да ви кажа истината, предпочитам да работя. Това ще държи ума ми зает, освен това съм убедена, че заплахата от нова епидемия не е отминала.
Д-р Карбонара взе лулата си и мина през целия ритуал на запалването й. Когато най-сетне я запали, въздъхна и каза:
— За съжаление, съществуват някои трудности, тъй като от днес ви прехвърляме от отдел Вирусология в отдел Бактериология. Можете да запазите стария си офис. Всъщност той е по-близко до новата ви работа, отколкото до предишната. Сигурен съм, че ще намерите новата позиция точно толкова интересна, колкото предишната. — Той духна силно лулата си, изпращайки във въздуха облаци сив дим.
Мариса бе съсипана. За нея това прехвърляне беше равносилно на уволнение.
— Предполагам, че бих могъл да ви изредя куп лъжи — каза д-р Карбонара, — но истината е, че шефът на Центъра, д-р Морисън, лично ме помоли да ви преместя и да ви отдалеча от проблема с Ебола.
— Не вярвам — поклати глава Мариса. — Бил е д-р Дубчек!