— Не, не беше д-р Дубчек — натъртено произнесе Карбонара. После добави: — … въпреки че не беше против решението.
Тя се изсмя саркастично.
— Мариса, знам, че е имало неприятен личен сблъсък между теб и д-р Дубчек, но…
— Сексуален тормоз е по-подходящо — прекъсна го тя. — Този човек направи живота ми невъзможен, след като обидих егото му, устоявайки на опитите му за сближаване.
— Съжалявам да го чуя — прекъсна я д-р Карбонара хладно. — Може би ще е от полза за всички, ако ви бях казал цялата история. Виждате ли, на д-р Морисън наскоро му се обади конгресмен Калвин Маркхам, който е член на Бюджетната комисия към Министерството на здравеопазването. Както знаете, тази комисия определя годишното финансиране на Центъра. Конгресменът беше този, който настоя да ви извадим от екипа, който работи по епидемията с Ебола вируса, а не д-р Дубчек.
Мариса загуби дар слово. Мисълта, че конгресмен на Съединените щати е телефонирал на шефа на Центъра, за да я преместят в друг отдел, изглеждаше направо невероятна.
— Конгресмен Маркхам е използвал специално моето име? — попита Мариса, когато гласът й се върна.
— Да — потвърди д-р Карбонара. — Повярвайте ми, аз зададох същия въпрос.
— Но защо? — не проумяваше тя.
— Нямаше обяснение — каза д-р Карбонара. — И беше по-скоро заповед, отколкото молба. По политически причини, нямахме избор. Мисля, че разбирате.
Мариса поклати глава.
— Това е направо… не разбирам. Но то ме кара да променя мнението си за това предложение за отпуска. Мисля, че ми е необходимо време, след всичко това.
— Хотел „Сплендид“ — каза д-р Карбонара. — Ще ви запазя стая веднага. След почивката ще сложите ново начало. Искам да ви уверя, че нямаме оплаквания от работата ви. Всъщност, впечатлени сме от представянето ви. Тези епидемии ни ужасиха. Ще сте важно попълнение към екип, който работи върху чревната бактерия, и съм сигурен, че ще харесате жената, която ръководи отдела — д-р Хариет Самфорд.
Мариса си тръгна за вкъщи с объркана глава. Беше се надявала, че работата й ще я отвлича от мисли за бруталната смърт на Тафи; и докато бе мислила, че съществува вероятност да я уволнят, никога не бе допускала, че ще й предложат отпуска. Запита се неопределено дали не трябва да попита Ралф за сериозността на намеренията му да заминат на Карибите. Макар подобна идея да си имаше недостатъците. Тя го харесваше като приятел, но не беше сигурна дали не е готова за нещо повече.
Празната й къща беше тиха без жизнерадостния лай на Тафи. Мариса имаше непреодолимото желание да се хвърли в леглото и да се завие презглава, но знаеше, че това означава да се поддаде на депресията, която бе решила да преодолее. Всъщност, не бе приела наистина историята на д-р Карбонара като извинение за преместването й. Случайна препоръка от конгресмен обикновено не завършваше с такива бързи резултати. Беше сигурна, че ако провери, ще се окаже, че Маркхам е приятел на Дубчек. Поглеждайки към леглото си с приканващо бухнали възглавници, тя реши този път да не се отказва, както обикновено правеше. Последното разочарование, след напускането на Роджър, също бе твърде прясно в съзнанието й. Вместо да отстъпи и да приеме ситуацията, както бе сторила тогава, тя си каза, че трябва да направи нещо. Въпросът беше какво.
Като отдели мръсните си дрехи, възнамерявайки да се отдаде на терапевтичното въздействие на прането, тя забеляза опакования си куфар. Беше като поличба.
Импулсивно вдигна телефона и позвъни на авиокомпания „Делта“ да направи резервация за следващия полет за Вашингтон.
— Точно до вратата има информационно гише — каза осведоменият шофьор, посочвайки стълбите към сградата на Конгресния център.
След като влезе, Мариса мина през метален детектор, докато униформен охранител проверяваше съдържанието на дамската й чанта. Тя попита за кабинета на конгресмен Маркхам и разбра, че е на петия етаж. Следвайки обърканите обяснения — оказа се, че единствено главният асансьор отива до петия етаж — тя бе стъписана от износения вид на интериора на сградата. Стените на асансьора се оказаха покрити с графити.
Въпреки обиколния маршрут, все пак намери офиса. Външната врата бе открехната, така че влезе неканена, надявайки се елементът на изненада да е в нейна полза. За съжаление, конгресменът не беше вътре.
— Няма да се върне през следващите три дена. Бихте ли искали да си запишете среща?