Когато Мариса се приближи, едната вдигна поглед и я попита дали може да й помогне.
— Може би — отвърна тя с усмивка. — Интересувам се от кампанията за финансиране на един конгресмен. Разбрах, че е част от официалния архив.
— Така е, да — съгласи се жената и се изправи. — Помощите или разходите ви интересуват?
— Помощите, предполагам — сви рамене Мариса.
Жената й хвърли озадачен поглед.
— Как се казва конгресменът?
— Маркхам. Калвин Маркхам.
Служителката се приближи към кръгла маса, отрупана с папки, намери тази, която търсеше, и я отвори на буква „М“, обяснявайки, че цифрите, следващи името на конгресмена, се отнасят до съответните касети с микрофилми. Тя отведе Мариса до огромен рафт, извади съответната, и я зареди в четящото устройство.
— От кои избори се интересувате по-точно? — попита тя.
— От последните, предполагам. — Мариса все още не бе сигурна какво търси — може би просто някакъв начин, който да свърже Маркхам с Дубчек или с Центъра.
Машината се включи, документите прелитаха по екрана толкова бързо, че напомняха безкрайно размазано петно. Служителката натисна един бутон и показа на Мариса как да регулира скоростта.
— Ако искате копие, струва пет цента. Слагате парите ето тук. — И тя посочи жлеб за монети. — В случай че имате някакви затруднения, само ме извикайте.
Мариса бе заинтригувана както от апаратурата, така и от достъпната информация. Прегледа имената и адресите на всички спонсори на големите изборни каси на Маркхам и забеляза, че той явно бе получил финансова помощ от национален мащаб, а не само от района си в Тексас. Не й се струваше типично, освен може би за говорителя на Белия дом или за председателя на Бюджетната комисия. Забеляза също така, че голям процент от дарителите бяха лекари, което имаше смисъл, като се вземеше предвид рекордния брой здравни закони на Маркхам.
Имената бяха подредени по азбучен ред и макар да търсеше съсредоточено буквата „Д“, установи, че името на Дубчек липсва. Това беше откачена идея, каза си тя. Откъде Сирил щеше да има тези пари, че да повлияе върху могъщ конгресмен? Той може и да имаше някакво влияние върху Маркхам, но във всеки случай не и финансово. Мариса се засмя. А си мислеше, че Тад е наивен!
Все пак направи копия на всички дарители и реши да прегледа списъка, когато й остане свободно време. Откри, че един лекар с шест деца беше дарил най-голямата сума, разрешена за него самия и за всеки член на семейството му. Това се казваше истинска подкрепа. На края на индивидуалните дарители имаше списък на корпорациите, подкрепили Маркхам. Една от тях, наречена „Лекарски съюз за действие“, бе дарила повече пари от всички тексаски нефтени компании. Връщайки се към предишните избори, Мариса откри същата група. Явно това беше солидна организация и трябва да беше на равнището на Маркхам.
След като поблагодари на жената за помощта й, Мариса излезе навън и се качи в едно такси. Докато пълзяха в натоварения трафик, тя погледна отново списъка с индивидуалните имена. И без малко да изпусне листа. Името на д-р Ралф Хемпстън изскочи от средата на страницата! Беше съвпадение, със сигурност, но я накара да си помисли колко малък е светът; от друга страна, не беше изненадана. Едно от нещата, които винаги я безпокоеше по отношение на Ралф, бе неговият консерватизъм. И точно човек като него би могъл да подкрепя конгресмен като Маркхам.
Беше пет и половина, когато Мариса влезе в приятното фоайе на хотела си. Докато отминаваше малкия вестникарски щанд, в очите й се наби заглавието на уводната статия във „Вашингтон Поуст“: „Ебола удари отново!“.
Привлечена като желязо от магнит, тя грабна вестника и прочете подзаглавието: „Съвременен бич всява ужас в Града на мъжката любов“.
Докато ровеше в дъното на чантичката си за дребни, тя продължи да чете. Не спря и докато вървеше към асансьорите. Имаше три евентуални случая на Ебола в клиника Берсън в Абингтън, Пенсилвания, близо до Филаделфия. Статията описваше разпространяващата се паника в сателитното градче. Когато натисна бутона за нейния етаж, Мариса видя, че Дубчек е цитиран да казва, че вярва, че епидемията ще бъде овладяна бързо и че няма основания за тревога: Националният Епидемиологичен Център беше научил как да се справя с вируса от трите предишни избухвания на заразата.
Питър Карбо, един от филаделфийските лидери на Организацията за правата на хомосексуалистите, бе цитиран да казва, че се надява Джери Фолуел да е забелязал, че до този момент не е известно някой хомосексуалист да се е разболял от тази нова, и далеч по-опасна болест, която била тръгнала от Африка, така както и спинът.