— Шегуваш се.
— Разбира се, че се шегувам — отвърна тя раздразнено. — Ще ме поканиш ли да вляза, или цяла нощ ще прекараме тук? — Тя се изненада от собствената си агресивност.
— Съжалявам. — Тад отстъпи. — Заповядай.
Беше оставил вратата на апартамента си отворена и Мариса тръгна пред него. Поглеждайки към лавицата над камината, си помисли, че там лежи пропускът му за лабораторията.
— Звънях ти цял ден. Къде беше?
— Нямаше ме — неопределено отвърна тя. — Беше поредният интересен ден.
— Казаха ми, че си прехвърлена от „Специални патогени“ — каза Тад. — После чух слухове, че си в отпуска. Какво се е случило?
— Де да знаех! — Мариса се отпусна тежко на ниския диван. Котката се материализира сякаш от нищото и скочи в скута й. — Какво става във Филаделфия? Ебола ли е?
— Боя се, че е така — каза Тад и седна до нея. — Обадиха се в неделя. Получих тази сутрин проби и установих, че са пълни с вируса.
— Същият щам ли е?
— Ще знам по-късно.
— Продължаваш ли да мислиш, че всичко идва от конференцията на офталмолозите в Сан Диего?
— Откъде да знам. — В гласа му се усети лека рязкост. — Аз съм вирусолог, не съм епидемиолог.
— Не го увъртай. Не е нужно да си епидемиолог, за да разбереш, че става нещо странно. Имаш ли някаква идея защо бях преместена в друг отдел?
— Предполагам, че Дубчек е…
— Не — заяви тя. — Бил е конгресмен от Тексас, името му е Маркхам. Позвънил директно на д-р Морисън. Стои начело на финансовата комисия, която решава бюджета на Центъра, така че Морисън е трябвало да се съгласи. Но това е много необяснимо, не е ли така? Аз съм само един редови служител.
— Предполагам — съгласи се Тад. Личеше си, че става все по-неспокоен.
Мариса сложи ръка на рамото му.
— Какъв е проблемът?
— Всичко това ме безпокои — каза той. — Знаеш, че те харесвам. Но теб неприятностите сякаш те следват, а аз не искам да се замесвам. Освен това обичам работата си.
— Не искам да се замесваш, но се нуждая от помощта ти само още един път. Затова дойдох толкова късно.
Тад разтърси ръката й.
— Моля те, не ме карай да нарушавам пак правилата.
— Трябва да вляза в лабораторията. Само за няколко минути.
— Не! — Гласът му прозвуча решително. — Не мога да поема този риск, Мариса. Съжалявам.
— Дубчек е вън от града — подчерта тя. — И по това време там няма да има никого.
— Не — повтори той. — Няма да го направя.
Беше непреклонен.
— Добре — кимна тя. — Разбирам.
— Наистина ли? — Тад бе изненадан, че се е отказала толкова лесно.
— Наистина разбирам, но щом като няма да ме заведеш в лабораторията, почерпи ме поне с едно питие.
— Разбира се. — Той стана с готовност. — Бира, бяло вино… Какво желаеш?
— Бирата ще ми дойде добре.
Тад изчезна в кухнята. Когато чу звука от отваряне на хладилника, Мариса стана и бързо отиде на пръсти до входната врата. Погледна към рафта и с облекчение видя, че двата служебни пропуска са там. Може би дори нямаше да забележи, че е взела единия, помисли си тя, докато го пъхаше в джоба на сакото си. Върна се на дивана, преди Тад да е донесъл бирите.
Той й подаде бутилка „Ролинг Рок“ и остави една за себе си. Донесе и опаковка картофен чипс, отвори го и го остави на масичката. За да го разсее, Мариса го попита за резултатите на изследването му, но бе ясно, че не дава пет пари за отговорите.
— Не харесваш ли „Ролинг Рок“? — попита Тад, забелязвайки, че едва е докоснала бирата.
— Хубава е. — Мариса се прозя. — Предполагам, че съм повече изморена, отколкото жадна. Май трябва да тръгвам.
— Ако искаш, можеш да останеш да спиш тук — предложи Тад.
Тя се изправи.
— Благодаря, но наистина трябва да се прибирам.
— Съжалявам за лабораторията. — Той се наведе и я целуна.
— Няма проблеми.
Миг след това тя излезе от вратата.
Той изчака да чуе затварянето на външната врата, преди да се върне в апартамента си. От една страна беше доволен, че е устоял на манипулациите й. От друга, беше му криво, че я е разочаровал.
От мястото, на което стоеше, той гледаше точно към рафта, където бе оставил пропуските и ключовете си. Още замислен за Мариса, внезапно осъзна, че единият от пропуските му го няма. Стана и внимателно разгледа всички дреболии, които бе извадил от джобовете си, след това претърси горните и долни рафтове. Резервният му пропуск липсваше.