— По дяволите! — изруга гласно той. Трябваше да очаква някакъв трик, след като се бе предала толкова лесно. Отвори вратата и излезе навън с надеждата да я настигне, но улицата беше празна. На влажната улица нямаше и полъх. Листата на дърветата висяха вяло и неподвижно.
Тад се върна в апартамента си и се опита да реши какво да прави. Провери колко е часът и се приближи до телефона. Харесваше Мариса, но тя бе отишла твърде далеч. Вдигна слушалката и започна да набира.
Пътувайки към Центъра, Мариса се надяваше, че Дубчек не е предупредил гардовете, че тя вече не работи във Вирусологията. Но когато вдигна пропуска си пред дежурния, той само се усмихна и подхвърли:
— Пак ли ще работите до късно?
Дотук добре; но за всеки случай тя първо отиде до собствения си кабинет, в случай че мъжът е решил да я последва. Запали лампите и седна на бюрото си, ослушвайки се за стъпки по коридора.
Имаше няколко писма върху бележника й: две реклами от фармацевтични компании, а третото — от Инженерната лаборатория в Саут Бенд. Мариса бързо разкъса плика. Един от продавачите й благодареше за проявения интерес към 3 ХЕПА филтрите и продължаваше с думите, че такова оборудване се изработва единствено по договорена поръчка на клиента. Ако тя се интересувала, можела да ангажира фирма, специализирана в конструиране на апаратура в областта на здравеопазването. Той завършваше с отговори на зададените от нея въпроси: Инженерната лаборатория бе създала само една система през миналата година и тя е била предназначена за Професионални лаборатории в Грейсън, Джорджия.
Мариса погледна към картата на Съединените щати, която предишният обитател на кабинета й бе оставил да виси на стената, и която тя не си бе дала труда да свали. Опита се да открие Грейсън. На картата го нямаше. Разрови се в чекмеджетата си за пътна карта на щата Джорджия. Най-накрая я намери в шкафа с папки. Грейсън бе малко градче на няколко часа източно от Атланта. За какво, по дяволите, им беше притрябвала 3 ХЕПА филтрираща система?
След като върна картата на мястото й в шкафа и сложи писмото в джоба си, тя надникна в коридора. Беше тих и асансьорът още стоеше на нейния етаж. Реши, че е време да започне изпълнението на задачата.
Използва стълбището, за да слезе на долния етаж, напусна главната постройка и се насочи към сградата на отдел „Вирусология“ по външния коридор. Изпита облекчение, че не светеше нито в един от офисите. Когато мина покрай вратата на Дубчек, се изплези. Беше детинско, но удовлетворяващо. Зави зад ъгъла и се озова пред херметическата врата. Неволно сдържа дъха си, когато пъхна пропуска на Тад и набра номера му за достъп: 43-23-39. Разнесе се силно механично изщракване, тежката врата се отвори и отвътре я лъхна мирисът на познатия фенолов дезинфектант.
Усети, че пулсът й се ускорява. Когато прекрачи прага, имаше неприятното чувство, че влиза в къща на ужасите. Мъждиво осветеното пещерообразно пространство на два етажа, изпълнено от многобройни тръби и сенките им, създаваше впечатление за гигантска паяжина.
Както бе видяла Тад да прави при предишните им посещения, тя отвори малкия шкаф до входа и завъртя шайбата, включвайки лампите, после активира компресорите и вентилационните съоръжения. Звукът на машини бе много по-силен, отколкото си спомняше, и изпращаше вибрации по целия под.
Сама във футуристичната лаборатория, тя сега бе дори по-застрашителна от преди. Събра цялата си смелост, знаейки, че нарушава правилата в момент, когато вече е в пробация. Непрекъснато се страхуваше, че някой може да я открие.
С потни длани хвана шайбата на херметическата врата към съблекалнята и се опита да я затвори. Шайбата не помръдна. Най-накрая, като напрегна всички сили, тя успя да я завърти. Уплътнението се разтвори със съсък и вратата се люшна навън. Тя влезе и чу как вратата се затваря зад нея със зловещ глух звук.
Ушите й заглъхнаха, когато облече няколкото ката предпазно облекло. Втората врата се отвори по-лесно, но с колкото повече проблеми се сблъскваше, толкова повече се притесняваше за реалния риск, който беше поела.
Без помощта на Тад трудно се справи с влизането в малкия пластмасов скафандър. Беше плувнала в пот, когато най-сетне дръпна ципа нагоре.
На таблото само изключи лампите за главната лаборатория; останалите бяха ненужни. Нямаше намерение да посещава зоната с животни. Като носеше въздушния маркуч към скафандъра си, тя мина през дезинфекционното помещение, след което прекрачи последната херметическа врата към главната част на лабораторията.