— Чаках те до късно. Защо не дойде?
— Дълга история. Сега не мога да ти обясня, но съм в сериозна беда. Може би дори ще ми трябва добър адвокат. Познаваш ли някого?
— Мили боже — възкликна Ралф, внезапно изтрезнял. — Струва ми се, че е по-добре да ми кажеш какво става.
— Не искам да те въвличам в това — възпротиви се Мариса. — Единственото, което мога да кажа е, че цялата ситуация е определено сериозна и за момента не съм готова да отида при органите на властта. Предполагам, няма да е пресилено, ако кажа, че съм беглец! — Тя се засмя пресилено.
— Защо не дойдеш при мен? — попита Ралф. — Тук ще си в безопасност.
— Ралф, като казвам, че не искам да те въвличам, говоря сериозно. И наистина се нуждая от адвокат. Можеш ли да ми намериш някой?
— Разбира се. Ще ти помогна с каквото мога. Къде се намираш?
— Ще те потърся пак — отвърна Мариса уклончиво. — Благодаря ти, че си ми приятел.
Тя прекъсна, опитвайки се да събере цялата си смелост, за да позвъни на Тад и да му се извини, преди той да е разбрал от някого другиго, че е взела пропуска му. Пое си дълбоко въздух и набра номера. След като никой не се обади подир няколкото позвънявания, тя не издържа и реши да не го буди.
Извади писмото от Инженерната лаборатория от джоба си и изглади листа с ръка. Грейсън щеше да е следващата й спирка.
12.
21 май
Макар да беше изтощена, Мариса спа лошо, измъчвана от кошмари, че я преследват в непознато място. Когато ранната светлина проникна през прозореца и я събуди, тя изпита облекчение. Погледна през стъклото и видя един мъж да зарежда автомата за продажба на вестници. Веднага след като тръгна, тя изтича навън и си взе „Атланта Джърнъл и Конститюшън“.
Не пишеше нищо за НЕЦ, но по средата на сутрешните телевизионни новини коментаторът съобщи, че в Националния Епидемиологичен Център има проблем. Не спомена нищо за лабораторията, но бе повторено, че един лаборант е бил лекуван в Университетската болница Емъри след вдишване на фенолов дезинфектант, и след това изписан. Новините продължиха с интервю по телефона с д-р Сирил Дубчек. Мариса се наведе напред и увеличи звука.
— Засегнатият лаборант беше единственият пострадал — каза Сирил с металически нотки в гласа. Мариса се запита дали в момента се намира във Филаделфия, или е в Атланта. — Аварийната система за безопасност е била включена случайно. Всичко е под контрол и в момента издирваме д-р Мариса Блументал във връзка с инцидента.
Говорителят завърши откъса с призив ако някой знае къде се намира в момента д-р Блументал, да позвъни на полицията в Атланта. За десетина секунди показаха снимката й, приложена към молбата й за назначение в Центъра.
Тя изключи телевизора. Не беше помисляла нито за миг, че може да е наранила сериозно някого от преследвачите си и беше разтревожена въпреки факта, че мъжът се бе опитал да й навреди. Тад беше прав, когато й каза, че нещастията я преследват.
Наистина, Мариса се бе пошегувала, че е бегълка, но беше вложила в това метафоричен смисъл. Сега, след като чу по телевизията призива всички, които знаят нещо за местонахождението й да дадат информация в полицията, тя осъзна, че шегата се е превърнала в истина. В момента я издирваха; поне що се касаеше до атлантската полиция.
Бързо събра нещата си и отиде до хотелската регистратура да се отпише. През цялото време, докато беше там, се чувстваше нервна, тъй като името й бе написано тук черно на бяло и чиновникът можеше да го види. Но той й пожела единствено приятен ден.
Тя си взе бързо кафе и поничка и подкара колата към банката си, която за щастие отваряше рано. Макар да се опитваше да крие лицето си на гишето, в случай че касиерът е гледал сутрешните новини, той изглеждаше незаинтересован както винаги. Мариса изтегли повечето от спестяванията си, равняващи се на 4 650 долара.
С прибраните в дамската й чантичка пари се почувства по-спокойна. Подкара колата към междущатско шосе 78 и включи радиото. Движеше се към Грейсън, Джорджия.
Пътуването беше леко, макар да трая по-дълго от очакваното и местността, през която преминаваше, да бе скучна. Единственото забележително нещо бе геоложкото образувание, наречено Стоун Маунтин. Представляваше стърчаща от гористите хълмове на Джорджия издатина от гол гранит. След град Шелвил Мариса зави на североизток по шосе 84 и пейзажът постепенно премина в селски. Най-накрая се появи табела: „Добре дошли в Грейсън“. За съжаление, мястото бе осеяно с дупки, сякаш някой го бе използвал като мишена за тренировки, обезсмисляйки искреността на поздрава.