— Мариса, не съм в настроение да ме манипулират.
— Тад, аз… — Гласът й секна по средата на изречението. Тад беше затворил. Тя бавно върна слушалката на вилката. Наистина не биваше да го заблуждава.
Погледна към часовника. Оставаха пет минути до качването на борда. Тя напрегна ума си и набра домашния телефон на Ралф.
Ралф вдигна след третия път. За разлика от Тад, той беше разтревожен, но не сърдит.
— Господи, Мариса, какво става? Името ти е във вечерните вестници. Забъркала си се в сериозни неприятности, полицията в Атланта те търси!
— Мога да си представя — каза Мариса и си помисли, че трябваше да постъпи по-умно — да използва фалшиво име и да плати в брой самолетния си билет. — Ралф, намери ли ми някой добър адвокат?
— Съжалявам, когато ме помоли не знаех, че е толкова спешно.
— Стана спешно — въздъхна тя. — Но няколко дена няма да съм в града. Така че ако го направиш утре, ще съм ти много задължена.
— Но какво става? — попита той. — Във вестниците не пишат подробности.
— Както ти казах предишната вечер, не искам да те замесвам.
— Нямам нищо против — настоя той. — Защо не се отбиеш тук? Можем да поговорим и сутринта ще ти намеря адвокат.
— Чувал ли си за организация с името Лекарски съюз за действие? — попита го Мариса, без да обръща внимание на поканата му.
— Не — отвърна той. — Мариса, моля те, ела. Мисля, че е по-добре да посрещнеш проблема, какъвто и да е той. Бягството не се отразява добре на имиджа ти.
Тя чу, че извикват за нейния полет.
— Отивам в АМА, за да разбера що за организация е тази. Ще ти звънна утре. Трябва да тичам. — Тя затвори, взе куфара си и се качи на самолета.
13.
22 май
Когато пристигна в Чикаго, реши да си намери хубав хотел и се зарадва, когато откри, че в „Палмър“ има свободна стая. Рискува, като използва кредитната си карта, и се изкачи нагоре по стъпалата.
На следващата сутрин си поръча пресен плод и кафе в стаята си. Докато чакаше, включи „Тудей шоу“ и отиде да си вземе душ. Сушеше косата си, когато чу говорителя да произнася думата „Ебола“. Влетя в стаята, очаквайки да кажат нещо ново за ситуацията във Филаделфия. Вместо това обаче говорителят съобщи за нова епидемия. Този път в клиника Розенберг на Пето авеню в Ню Йорк сити. Диагнозата бе поставена този път на лекар на име Гириш Мехта. Това бе достигнало до пресата и градът бе обхванат от паника.
Мариса потрепери. Заразата във Филаделфия още не бе овладяна, а ето че избухваше и на друго място. Тя си сложи грим, оправи косата си и хапна набързо закуската. Взе адреса на АМА и започна да търси Ръш стрийт.
Ако някой й беше казал само преди година, че ще дойде тук, нямаше да му повярва. Но ето че сега бе тук и влизаше през главния вход.
Жената на информацията я насочи към отдел „Връзки с обществеността“. Директорът, Джеймс Франк, влезе в стаята точно когато Мариса обясняваше от какво има нужда на една от секретарките. Той я покани в офиса си.
Господин Франк напомняше на гимназиален директор. Беше на неопределена възраст, леко пълен и започнал да оплешивява, но лицето му бе живо и изразяваше доброжелателство и искреност. Очите му бяха блестящи и той се смееше много. Мариса веднага го хареса.
— Лекарски съюз за действие — повтори той, когато тя попита за организацията. — Никога не съм чувал за такова нещо. Как попаднахте на това име?
— Беше в списъка на спонсорите на един конгресмен — отвърна тя.
— Интересно — промърмори господин Франк. — А можех да се закълна, че съм чувал за всички действащи политически комитети. Чакайте да видим какво ще каже компютърът ми.
Той натрака името на клавиатурата. Мина малко време и екранът оживя.
— Виж ти! Абсолютно сте права! Ето го тук! — Той посочи към монитора. — Лекарски съюз за действие. Става въпрос за регистриран, самостоятелно обособен фонд.
— Какво значи това? — вдигна вежди Мариса.
— По-малко, отколкото изглежда. Означава просто, че вашият Лекарски съюз за действие е юридическо съдружие, защото има законно учреден комитет за разпределяне на фондове, като подпомагане на политически кампании, например. Я да видим кого са подпомогнали.
— Мога да ви кажа един от кандидатите — обади се Мариса. — Калвин Маркхам.
Господин Франк кимна.
— Да-а, ето го името Маркхам, заедно с други членове на консерваторите. Поне знаем политическите им пристрастия.