— Дясното крило.
— По всяка вероятност крайнодясното — кимна господин Франк. — Предполагам, че се опитват да елиминират „проблемно свързаните групи“ — да ограничат чуждите аспиранти по медицина, да спрат отпускането на субсидии за предплатено медицинско обслужване и други подобни. Нали ще ми разрешите да се обадя на един човек, за когото знам, че е в Комисията за федерални избори?
След размяната на няколко нищо незначещи реплики, той попита приятеля си за Лекарския съюз за действие. После, докато слушаше, кимна няколко пъти, въздъхна и затвори телефона.
— Оказа се, че не знае кой знае колко за прословутия Лекарски съюз за действие, но погледна и видя съдебната им регистрация, от което става ясно, че е в Делауеър.
— Защо Делауеър? — запита Мариса.
— Регистрирането там е по-евтино.
— Може ли да научим нещо повече за организацията?
— Например какво? Кои са служителите в нея? Къде е главният им офис? Такива неща?
— Да — кимна тя.
Франк отново вдигна телефона:
— Да видим сега какво можем да научим от Делауеър.
Опитът се оказа доста успешен. Почти петнайсет минути господин Франк остана на телефона, слушаше и си записваше. Когато свърши, подаде на Мариса списък с имената на директорите. Тя погледна: Президент: д-р Джошуа Джаксън, вицепрезидент: д-р Род Бекър, касиер: д-р Синклър Тиман, секретар: д-р Джак Краус, директори: д-р Густав Свенсон, д-р Дуейн Мууди и д-р Трент Гудбридж. Когато отвори куфара си, тя извади списъка на партньорите на „Професионални лаборатории“. Имената бяха същите!
Мариса си тръгна от Агенцията. Виеше й се свят. Въпросът, който напираше в ума й, бе толкова странен: какво прави една ултраконсервативна лекарска организация с лаборатория, която притежава сложно оборудване, използвано само за работа със смъртоносни вируси? Засега не можеше да отговори на въпроса.
С объркани мисли, тя тръгна пеша към хотела си. Останалите пешеходци я блъскаха, но тя не обръщаше внимание.
Опитвайки се да запълни празнините в собствената си теория, Мариса си отбеляза показателния факт: всяка от епидемиите на Ебола се беше появила в частна група за предплатени лекарски услуги; повечето от първоначално заразилите се пациенти бяха чуждестранно звучащи имена; и във всеки случай, където имаше такъв пациент, той бе нападнат непосредствено преди да се разболее. Единственото изключение беше епидемията във Финикс, за която Мариса бе почти сигурна, че е причинена чрез храна.
С ъгълчето на окото си тя видя изложени обувки от колекцията на Чарлз Джоунс — голямата й слабост. Спря рязко да погледне витрината и се стресна, когато един мъж зад нея едва не я събори. Погледна я ядосано, но тя не му обърна внимание. В съзнанието й се оформи план. Ако подозренията й имаха основание и предишните епидемии не са били случаен резултат, тогава първично заразеният пациент в Ню Йорк вероятно работеше в клиника за предплатена лекарска помощ и е бил нападнат няколко дни преди да се разболее. Мариса реши да отиде в Ню Йорк.
Огледа се да разбере къде се намира хотелът й. Можеше да види електрическото влакче пред себе си и си спомни, че то обикаля близо до „Палмър хаус“.
Закрачи по-бързо, но внезапно я връхлетя страх. Нищо чудно, че я бяха нападнали в дома й. Нищо чудно, че мъжът, който я бе хванал в секретната лаборатория, се бе опитал да я убие. Нищо чудно, че Маркхам я бе преместил в друг отдел. Ако страховете й се окажеха истина, значи съществуваше огромен заговор и тя се намираше в изключителна опасност.
До този момент се бе чувствала сигурна в Чикаго. Сега, накъдето и да се обърнеше, виждаше подозрителни субекти. Ето един мъж, който се преструваше, че разглежда витрината, а сигурно следеше отражението й в стъклото. Тя пресече улицата, очаквайки да я последва. Но той не го направи.
Мариса влезе в едно кафене и си поръча чаша чай да се успокои. Седна на маса до прозореца и се загледа навън. Мъжът, който я бе уплашил, излезе от магазина с чанта с покупки и махна на едно такси. Дотук с подозренията към него. Точно в този миг забеляза бизнесмена. Начинът, по който държеше служебното си куфарче, привлече вниманието й — ръката му беше свита под неестествен ъгъл, сякаш не можеше да я сгъне в лакътя.
За миг Мариса се озова мислено в дома си, бореща се отчаяно с човек, когото не виждаше, но чиято ръка изглеждаше неподвижна в лакътя. А после кошмарът в лабораторията…