— Мислех, че срокът е четирийсет и осем часа — отбеляза Хикмън.
— Не, господин адмирал. Четирийсет и осем часа е стандартният срок за премахване на всяко флагче, независимо кой го иска, с изключение, разбира се, на президента. Нарича се специално отлагане. Флотското разузнаване го сверява с ЦРУ, Националната агенция за сигурност и Г-2, за да се увери, че няма да се изнесе материал, който все още е строго секретен. Тази процедура няма нищо общо с прерогативите на старшия юридически офицер.
— Добре сте си научил урока.
— Като всеки друг адвокат във флотата на Съединените щати, сър.
— Разбирам — адмиралът се облегна на тапицирания въртящ се стол и вдигна крака на писалището. — Капитан Фицпатрик нали отсъства от базата? Непредвиден отпуск, ако се не лъжа.
— Да, господин адмирал. Той е в Сан Франциско при сестра си и децата й. Съпругът й бе убит при опит за грабеж в Женева. Погребението май е утре сутринта.
— Да, четох за това. Мръсна история… Но нали можете да се свържете с него?
— Да, господин адмирал, имам телефона. Искате ли да му се обадя? Да го уведомя за искането на Пети отдел.
— Не, не — Хикмън поклати глава. — Моментът не е подходящ. Могат да почакат поне до утре следобед. Предполагам, че и те знаят разпоредбите. Щом сигурността е толкова застрашена, ей го Пентагонът, а според последните слухове вече са открили и пътя към Белия дом — адмиралът спря, намръщи се и погледна лейтенанта. — А ако не знаехте как да се свържете с Фицпатрик?
— Но аз знам, господин адмирал.
— Да, но представете си, че не знаехте? И се получи законно искане не чак от президента, но все пак достатъчно спешно. Вие можете да махнете флагчето, нали?
— Теоретически като следващ по ранг — да. Ако се съглася да поема юридическата отговорност за преценката си.
— За кое?
— За това, че съм повярвал достатъчно в целесъобразността и неотложността на искането, за да наруша заповедта на висшестоящия си офицер, която му осигурява седемдесет и два часа да действа така, както намери за добре. Той беше непоколебим, господин адмирал. И откровено казано, законът ме задължава да поддържам привилегията на старшия юридически офицер.
— Бих казал, че сте и морално задължен — съгласи се Хикмън.
— Моралът няма нищо общо, господин адмирал. Това е чисто юридически казус. А сега да му се обадя ли, господин адмирал?
— Не, по дяволите — Хикмън свали краката си от писалището. — Просто бях любопитен и, честно казано, вие ме убедихте. Фиц не би издал заповедта, ако нямаше основания. Пети отдел ще трябва да изчака три дни, освен ако не реши да плаща телефонни разговори с Вашингтон.
— Мога ли да попитам, господин адмирал, кой точно депозира искането?
Адмиралът погледна многозначително Ремингтън.
— Ще ви кажа след три дни. Знаете ли, и аз трябва да поддържам привилегията на един човек. Но така или иначе, ще научите, защото в отсъствието на Фицпатрик вие ще трябва да разрешите изпращането на материала след изтичането на срока — Хикмън довърши питието си и лейтенантът разбра. Разговорът беше приключил.
Ремингтън се изправи и върна полупълната си винена чаша на медното барче. Застана мирно и попита:
— Това ли е всичко, господин адмирал?
— Да, това е всичко — отговори адмиралът с поглед, зареян към океана.
Лейтенантът отсечено козирува, а Хикмън едва вдигна ръка към челото си. Адвокатът се обърна кръгом и тръгна към вратата.
— Ремингтън?
— Да, господин адмирал?
— Кой, по дяволите, е този Конвърс?
— Не знам, господин адмирал. Но капитан Фицпатрик ми каза, че степента на флагчето е четири нула.
— Боже мой…
Хикмън вдигна слушалката и последователно докосна няколко бутона. След няколко секунди вече говореше с офицер със същия чин в Пети военноморски отдел.
— Опасявам се, че ще се наложи да изчакаш три дни, Сканлън.
— И защо? — заинтересува се адмиралът на име Сканлън.
— Забраната на старшия юридически офицер да се вдигне флагчето от Конвърс е в сила на нашата база. Ако искаш да опиташ чрез Вашингтон, нямам нищо против, дори ще ти помогна.
— Казах ти, Брайън, хората ми не искат да минават през Вашингтон. И на теб ти се е случвало. Там вдигат пара, което е крайно нежелателно.
— Тогава защо не ми кажеш с каква цел искаш да махнем флагчето на Конвърс? Кой е той?
— Знаеш, че ако можех, бих ти казал. Да ти призная, и аз не съм наясно, а това, което знам, съм се заклел да не казвам на никого.