Конвърс знаеше достатъчно, за да успее да се срещне с Бертолдие в Париж. Показал е колко повече знае, когато е споменал Лайфхелм в Бон и е назовал Тел Авив и Йоханесбург. Какво още трябваше да се доказва? Защо не беше защитил каузата си още на първата среща, а губеше време?… Не, Конвърс идваше от другаде. Специалистът от Мосад беше казал, че мотивът му го прави техен съюзник. Ала грешеше. Нямаше я кървавочервената жар на вярващия. Само ум и приказки.
Дори специалистът не бе подценил нюха на Хаим. И правилно, защото двамата сабри бяха воювали заедно години наред, доста често и срещу европейците и мълчаливото им съучастничество, и срещу онези емигранти, които размахваха Вехтия завет, сякаш го бяха написали, и наричаха истинските жители на Израел необразовани простаци. Специалистът от Мосад уважаваше своя събрат, уважението се четеше в погледа му. Никой не можеше да подмине интуицията на Хаим Абрамс, син Авраамов, архангел на мрака за враговете на децата Авраамови. Слава Богу, че жена му спеше.
Беше време да се обади в Пало Алто.
— Генерале…
— Шалом, Хаим — отвърна палачът от Сайгон. — Стягаш ли се за Бон?
— Заминавам сутринта, по-точно заминаваме. Ван Хедмер вече лети насам. Ще кацне на „Бен Гурион“ в осем и половина и заедно ще вземем самолета за Франкфурт в десет часа. Оттам пилотът на Лайфхелм ще ни закара с частния му самолет.
— Добре. Говори.
— Научи ли още нещо за Конвърс?
— Става все по-голяма загадка, Хаим.
— Надушвам измама.
— Аз също, но може би не такава, каквато предполагах. Знаеш преценката ми. Смятах го за пешка, използвана от по-информирани хора като Лукас Анстет, за да се докопат до нещо повече от слуховете, които се носят. Не изключвам възможността за изтичане на сведения.
— Мини на въпроса, Маркъс — отсече нетърпеливият Абрамс, който винаги се обръщаше към Делавейн на средно име. Смяташе го за еврейско, въпреки че бащата на Делавейн беше кръстил първородния си син на римския император и философ Марк Аврелий, привърженик на умереността.
— Днес се случиха три неща — продължи бившият генерал. — Първото ме вбеси, защото не можах да го разбера, и откровено ме смути поради факта, че показваше много по-дълбоко проникване, отколкото мислех за възможно.
— Какво именно? — прекъсна го израелецът.
— Твърда забрана върху достъпа до служебното досие на Конвърс.
— Да! — извика Абрамс с триумфална нотка в гласа.
— Какво?
— Продължавай, Маркъс! Ще ти кажа, като свършиш. Каква беше втората неприятност?
— Не беше неприятност, Хаим. Едно толкова открито обяснение, че просто не можах да го отхвърля. Обади се Лайфхелм и ми каза, че Конвърс сам е заговорил за смъртта на Анстет и е изразил облекчение, но не е казал почти нищо съществено. Споменал само, че Анстет му бил враг. Използвал е тази дума.
— Така е бил инструктиран! — гласът на Абрамс проехтя в кухнята. — А какъв е третият подарък, генерале?
— Третото най-много ме обърка, но в същото време хвърли светлина върху някои неясноти… Хаим, не крещи така в телефона. Не си на някой от митингите си и не предизвикваш Кнесета.
— Аз съм на бойното поле, Маркъс. Моля те, приятелю, продължавай.
— Човекът, забранил достъпа до военното досие на Конвърс, е флотски офицер, зет на Престън Холидей.
— Да, да! Генерале!
— Престани веднага!
— Извинявай, скъпи приятелю. Всичко пасва!
— Това, което си мислиш, може да бъде оборено от доводите му — заяви Делавейн. — Този флотски офицер, зетят, вярва, че Конвърс е организирал убийството на Холидей.
— Разбира се! Идеално! Това ли е всичко, което е казал?
— Не, дал е на командващия базата в Сан Диего да разбере, че Холидей е споделил с него, че отива в Женева да се срещне с един човек, който според него е замесен в незаконен износ. Адвокат на печалбари от търговия с оръжия. Възнамерявал да притисне този международен адвокат на име Конвърс и да го заплаши с изобличение. Какво смяташ?
— Измама!
— Но от чия страна, сабра? Силата на гласа ти не може да ме убеди.
— Не се съмнявай! Прав съм! Този Конвърс е пустинен скорпион!
— Какво значи това?
— Не разбираш ли? Мосад го разбра!
— Мосад ли?
— Да! Разговарях с нашия специалист и той надушва същото! Генерале, според неговата информация този Конвърс може да е истински, може наистина да желае да се присъедини към нас, но когато му казах, че надушвам мърша, той излезе с още едно предположение. Конвърс може да е агент на правителството си, без дори да го знае!