Конвърс кимна.
— Добре. Наречи го игра на нерви от моя страна. Току-що дочетох досието на Абрамс. Тази откачалка с голи ръце може да взриви целия Близък изток и да ни повлече със себе си… Какво мислиш за Лайфхелм и Бертолдие?
— Информацията съвпада с всичко, което ти ми каза, но има и още нещо. Не са само влиятелни бивши генерали, фрашкани с пари, а и могъщи символи за тълпата, която поддържа оправданите крайности. Интересува ме обаче източникът на информацията.
— Просто го няма.
— Разбира се, но откъде? Каза, че Бийл ти я е дал, че Прес е употребил множествено число — „тези, които преследваме“, „оръжията, които можем да ти дадем“…
— Вече обсъдихме този въпрос — прекъсна го Джоел. — Човекът от Сан Франциско, към когото се обърнал и който му дал петстотинте хиляди долара, го посъветвал да възбуди съдебни дела срещу тези хора и заедно да ги изкарат обикновени спекуланти и печалбари. Това ще е връх на подигравката за суперпатриотите. Логиката е солидна и с нея се обяснява множественото число.
— Прес и непознатият от Сан Франциско?
— Да.
— Смяташ ли, че са били в състояние да вдигнат телефона и да поръчат на някого това? — Фицпатрик посочи досиетата вляво от себе си.
— Защо не? Живеем в компютърната ера. Вече никой не се намира на липсващ на картата остров или в неоткрита пещера.
— Това не са компютърни разпечатки — отбеляза Конъл, — а подробни, задълбочени досиета, които съдържат политическите нюанси и личните предпочитания и особености.
— Добре си служиш с думите, моряче. Да, така е. Човек, който може да преведе половин милион долара в банка на егейски остров, може и да наеме когото си поиска.
— Не и тази категория хора.
— Какво искаш да кажеш?
— Нека наистина да се върнем назад — започна флотският юрист, изправи се и посегна към страницата, която четеше. — Няма да се впускам в подробности за отношенията ми с Прес, защото точно сега ме боли да мисля за тях — Фицпатрик млъкна, прочел в очите на Конвърс порицание за внасянето на сантиментални нотки в разговора. — Не ме разбирай погрешно — продължи той. — Не говоря за смъртта, нито за погребението, а тъкмо обратното. Това не е онзи Прес Холидей, когото познавах. Просто смятам, че не ни е казал истината — нито на теб, нито на мен.
— Тогава знаеш нещо, което аз не знам — тихо отбеляза Конвърс.
— Знам, че в Сан Франциско няма човек, който макар и бегло да напомня описанието, което ти е дал. Живял съм там през целия си живот, включително и по време на следването ми в „Бъркли“ и „Станфорд“, също като Прес. Познавам всички, които той познаваше, особено богатите, както се полага на бъдещи юристи. Нали след време щяха да ни станат евентуални клиенти.
— Тънък довод, адвокате. Сигурно е пазил нещичко само за себе си.
— Не. Не би го направил. Поне по отношение на мен.
— Е, аз…
— Нека направя следващата стъпка — прекъсна го Фицпатрик. — Тези досиета… не бях ги виждал досега, но съм виждал много подобни на тях, може би към двеста, по пътя им към окончателното оформление.
Джоел вдигна глава.
— Какво се опитваш да ми кажеш?
— Тези досиета са преработени, завършени продукти на разузнавателни проучвания, с използването на големи количества военни данни. Те са препращани от отдел в отдел и всеки е допълвал по нещо от своята област — от строго биографичните данни, през следенето в миналото, до психиатричните оценки. И всички са обобщени от специалисти. Досиетата са извадени от дълбоките правителствени подземия, преписани са със съвременни допълнения и заключения и са оформени така, че да приличат на резултат от неправителствени, външни източници. Но не са. От всеки ред лъха на „Секретно“, „Строго секретно“ и „За служебно ползване“.
Конвърс се наведе напред.
— Това може да е субективна преценка. Виждал съм много подробни, задълбочени досиета, изготвени от високоплатени фирми, специализирани в тази област.
— Описващи точни войскови подробности по време на война? Посочващи бомбардировки и цитиращи полкове и батальони заедно с прилаганите от тях военни стратегии? Описващи чрез лични разговори вътрешните конфликти на висши вражески офицери и тактическите причини за преместването им от военни на граждански постове след края на войната? Никоя фирма не би имала достъп до подобни материали.