— Да, monsieur — отвърна не особено смислено, но спокойно французинът. — Както знаете, той е нарушил дадените му заповеди.
— Тъй ли? А на мен ми казаха, че не ги бил разбрал.
— Това е едно и също! — обади се зад гърба му остър глас със силен акцент.
Джоел се обърна.
— Нима? — хладно реагира той.
— На бойното поле — да — заяви Хаим Абрамс. — И в двата случая е станала грешка, а за грешките се плаща с живот. Той е заплатил със своя.
— Мога ли да ви представя генерал Абрамс? — намеси се Лайфхелм, докосна лакътя на Конвърс и го насочи към израелеца.
— Генерал Абрамс, за мен е чест — рече Конвърс с убедителна искреност, докато се ръкуваха. — Възхищавам ви се безмерно, въпреки че реториката ви понякога е доста крайна.
Лицето на израелеца почервеня, а стаята се изпълни с тих смях. Внезапно Ван Хедмер пристъпи напред и очите на Конвърс бяха привлечени от силното лице, смръщените вежди и стегнатите мускули.
— Разговаряте с един от най-близките ми партньори, господине — започна той с явен упрек в гласа. След това тънка усмивка набръчка изисканото му лице. — Но и аз самият не бих могъл да се изразя по-точно. Радвам се да се запозная с вас, млади човече — ръката на африканера се протегна към Джоел и той я пое сред сдържания смях.
— Това е обида! — извика Абрамс, дебелите му вежди се вдигнаха, главата му се вирна в шеговито отчаяние. — И то от човек, който си изкарва хляба с неразбираеми от никого празнословия. Честно казано, господин Конвърс, те се съгласяват с вас, защото никой от тях не е имал жена от четвърт век. Може да ми възразят, но повярвайте ми, те наемат курви, с които да играят карти или да им четат приказки само за да заблудят приятелите си! — смехът се засили и израелецът, вече играещ пред публика, продължи, като се наведе към Джоел и уж сниши глас. — А аз наемам курви, за да ми казват истината, докато ги чукам! Та те ми разправят, че тия празнодумци задрямват към девет часа и хленчат за чаша топло мляко. По възможност с какао!
— Скъпи мой сабра — заговори засменият Лайфхелм, — прекалено усърдно четеш собствените си романтични измислици.
— Разбирате ли какво имам предвид, Конвърс? — Абрамс сви рамене и разпери ръце. — Чухте ли го? „Усърдно“. Смятам, че вече ви е ясно защо немците загубиха войната. Все дрънкат драматични приказки за Blitzkrieg и Angriffe, но всъщност само говорят усърдно за това, което трябва да предприемат!
— Трябваше да ангажират теб, Хаим — заяви Бертолдие, който очевидно се забавляваше. — Щеше да смениш името си, да наречеш Ромел и Фон Рундщед чифути и да поемеш командването и на двата фронта.
— Щях да се справя по-добре — съгласи се израелецът.
— Само се питам — продължи французинът, — дали щеше да спреш дотам? И Хитлер като теб беше добър оратор. Може би щеше и него да обявиш за чифутин и да се нанесеш в райхсканцеларията.
— Е, от достоверен източник знам, че той наистина е бил евреин. Но от много лошо семейство. И при нас ги има. Всички са от Европа, естествено.
Смехът отново се засили, но бързо започна да затихва. Джоел се възползва от момента.
— Понякога говоря прекалено откровено, генерале — започна той. — Би трябвало да се въздържам, но повярвайте ми, не съм искал да ви обидя. Изпитвам дълбоко възхищение от позициите и политиката ви.
— Точно това трябва да обсъдим — заговори Ерих Лайфхелм сред всеобщо внимание. — Позиции, политика, цялостна философия, ако щете. Ще се въздържаме, доколкото можем, от конкретни въпроси, въпреки че някои от тях ще бъдат включени. Все пак е важна по-широката абстрактност. Заповядайте, господин Конвърс, седнете. Да започнем първото от, надявам се, многото бъдещи съвещания.
Контраадмирал Хикмън бавно остави досието на писалището и безцелно се загледа покрай вдигнатите си крака към океана под сивото небе. Кръстоса ръце, наведе глава и се намръщи. Беше точно толкова озадачен, колкото и когато прочете досието за първи път, също толкова убеден, колкото беше и тогава, че заключенията на Ремингтън не улучват целта. Но юристът беше прекалено млад да проумее истински събитията така, както се бяха случили. Никой, който не е бил там, не би могъл да ги разбере. Ала много други ги разбираха и това бе причината за поставянето на флагче. Но нямаше смисъл онази логика да се прилага към днешния Конвърс, осемнайсет години по-късно. Беше като ексхумация на труп, умрял от треска, независимо дали телесната обвивка на човека живее или не. Сигурно имаше още нещо.
Хикмън погледна часовника си и свали крака от писалището. В Норфък беше три и десет. Посегна към телефона.