Жак-Луи Бертолдие:
— Трябва да разберете, господин Конвърс, Волтер го е изразил най-добре в „Беседи за човека“. Човек се сдобива с върховна свобода само когато разбере параметрите на поведението си. Ние ще установим тези параметри. Има ли нещо по-логично?
Ерих Лайфхелм:
— Гьоте може би го е казал още по-добре. Той твърди, че романтичното в политиката се използва за притъпяване и уталожване на страховете на неинформираните. В своя труд „Aus meinem Leben“ той ясно заявява, че всички управляващи класи трябва да бъдат проникнати преди всичко от дисциплина. Коя дисциплина е по-силна от нашата?
Ян ван Хедмер:
— Моята родина, господине, е олицетворение на този урок. Изтръгнахме звяра от дивака и формирахме огромна продуктивна нация. Но сега звярът се връща и нацията е в хаос.
И така часове наред. Тихи трактати се произнасяха задълбочено и замислено, страстите прозираха единствено от дълбоката откровеност на убежденията. На два пъти притиснаха Джоел да разкрие името на клиента си и на два пъти той отклони, позовавайки се на юридическото правило за поверителността, което щеше да отпадне след няколко дни, ако не и по-рано.
— Ще трябва да предложа на клиента си нещо конкретно. Подход, стратегия, която би гарантирала незабавното му ангажиране и участие.
— Защо са му нужни на този етап? — попита Бертолдие. — Вие чухте доводите ни. Положително можете да съзрете и подхода ни.
— Добре, да зачеркнем подхода. А стратегията? Не защо, а как.
— Питате за плана ни? — обади се Абрамс. — На какво основание?
— На основание, че ще поискате инвестиции, надминаващи всички останали.
— Странно съждение — намеси се Ван Хедмер.
— Той разполага с изключителни ресурси — отвърна Конвърс.
— Много добре — рече Лайфхелм и изгледа съюзниците си един по един, преди да продължи. Джоел разбра — искаше разрешение на базата на предварително проведени разговори. Получи го. — Какво бихте казал за компрометирането на някои влиятелни лица в определени правителства?
— Изнудване? — попита Джоел. — Принуда? Няма да стане. Прекалено сложно е. Заплашвате един човек, заплахата се разчува и той от всяко положение излиза от играта. Тогава започват ритуалите по прочистването и това, което се е смятало за слабост, внезапно се превръща в сила.
— Това е крайно ограничено тълкуване — отбеляза Бертолдие.
— Не включвате фактора време! — ревна предизвикателно Абрамс, като за първи път повиши глас. — Натрупването, Конвърс! Бързото ускорение!
Внезапно Джоел усети, че останалите трима гледат израелеца, но не просто го наблюдават. Във всеки чифт очи се четеше предупреждение. Абрамс сви рамене.
— Просто една забележка.
— Разбирам — безизразно каза Конвърс.
— Дори не съм сигурен, че е съществена — добави израелецът, като се мъчеше да заглади грешката си.
— Стана време за вечеря — заяви Лайфхелм и махна ръка от ръчката на стола. — Толкова се хвалих пред госта с кухнята си, че трябва да призная известното си притеснение. Но вярвам, че готвачът няма да опетни честта ми — сякаш в отговор на сигнал, а Джоел беше сигурен, че е точно така, прислужникът англичанин се появи на сводестата врата в далечния край на стаята. — Не съм ли ясновидец? — Лайфхелм се изправи. — Заповядайте, приятели. Агнешка плешка в лимонов сок, блюдо, създадено от боговете за самите тях и отмъкнато от неудържимия крадец, който владее кухнята ми.
Вечерята наистина се оказа превъзходна, всяко ястие представляваше отделно усилие за постигане на съвършенство по отношение на вкуса и вида му. Конвърс не беше гастроном, кулинарното му обучение беше натрапено в скъпите ресторанти, където умът му рядко се спираше на храната, но инстинктивно познаваше кое блюдо е най-добро в категорията си. На масата на Лайфхелм не се поднасяше нищо второкласно. Дори самата маса беше изключителна — тежък махагон върху два огромни, но фино резбовани триножника, почиващи на безукорно лъснатия паркет. Стените, тапицирани с тъмночервено гладко кадифе, бяха украсени с маслени картини на ловни сцени. Ниският канделабър със запалени свещи не пречеше на гостите да се виждат — нещо, което беше непостижимо за повечето дами, даващи светски обеди и вечери в Ню Йорк, Лондон и Женева.
Разговорът се отклони от сериозните въпроси, обсъждани в дневната, сякаш беше обявена почивка за облекчаване тегобата на държавническите решения. Ако това беше целта, тя бе успешно постигната и африканерът Ван Хедмер даде тон. С ненадмината увлекателност (досието беше точно — „безчувственият убиец“ наистина беше чаровен) той започна да описва сафари в южноафриканските степи, на което беше завел Хаим Абрамс.