— Не е нужно да говорите немски, хер Парнел — отвърна жената, освободи ръката си и се отпусна в стола, придържан от управителя. — Печеля си хляба като преводачка.
— Тогава ще говорим езика, който предпочитате — заяви Конъл.
— Смятам, че при така стеклите се обстоятелства бих предпочела английски, но ако говорите тихо. Е, господин Парнел, какво е това невероятно нещо, за което споменахте по телефона?
— Съвсем просто, госпожо Фишбайн, наследство — отговори Фицпатрик с искрено изражение и нетрепващ поглед. — Ако уредим някои технически подробности, а съм сигурен, че те не представляват проблем, ще получите значителна сума в качеството си на законна наследница.
— От човек в Америка, когото не познавам?
— Той… е познавал баща ви.
— За разлика от мен — отсече Илзе Фишбайн, като хвърли поглед към съседните маси. — Кой е този човек?
— Бил е член на щаба на баща ви през войната — обясни Конъл и още повече сниши глас. — С помощта на баща ви, става дума за негови връзки в Холандия, се е измъкнал от Германия преди процесите в Нюрнберг заедно с голяма сума пари. Добрал се до САЩ през Лондон и започнал успешен бизнес. Наскоро почина, а моята фирма, която е уреждала юридическите му проблеми, е отворила указанията му, оставени в запечатан плик.
— Но защо точно на мен?
— Чувствал се е задължен. Без влиянието и помощта на баща ви клиентът ни щял да гние по затворите, вместо да процъфтява в Америка. За всички, които биха проявили интерес, той минавал за холандски имигрант, потърсил бъдеще в Америка. Това бъдеще се реализирало под формата на недвижими имоти и просперираща фабрика за опаковки за месо. В момента всичко е в процес на разпродажба. Наследството ви надхвърля два милиона долара. Ще пиете ли аперитив, госпожо Фишбайн?
За миг жената онемя. Очите се бяха разширили, пълната брадичка увисна, погледът й беше като на човек в транс.
— Мисля, че да, господин Парнел — монотонно изрече тя, когато си възвърна гласа. — Двойно уиски, ако обичате.
Фицпатрик махна на сервитьора, поръча напитките и на няколко пъти се опита да поведе лек разговор за хубавото време или забележителностите, които би трябвало да разгледа в Бон. Беше безполезно. Илзе Фишбайн беше изпаднала в състояние, близко до кататония. Беше се вкопчила в китката на Конъл с невероятно силни пръсти, разтворила устни и изцъклила безизразни очи. Сервитьорът донесе напитките и си отиде, а тя още не пускаше ръката на Конъл. Пое несръчно чашата с лявата си ръка и отпи.
— Какви формалности трябва да се уредят? Искайте всичко, готова съм на всичко. Имате ли къде да живеете? Хотелите в Бон са претъпкани.
— Много сте любезна, но имам къде да живея. Бих желал да ме разберете, госпожо Фишбайн, този въпрос е много деликатен за фирмата ни. Както сигурно добре съзнавате, тази задача не е особено приятна за американските адвокати и откровено казано, ако нашият клиент не беше поставил някои условия, свързани с цялостното изпълнение на завещанието му, щяхме…
— Подробностите! Какви са подробностите?
Фицпатрик помълча, преди да отговори — далновиден адвокат, който приема да го прекъсват, но държи да изясни позициите си.
— Всичко ще бъде уредено много дискретно, завещанието ще бъде потвърдено in camera…
— С фотографи?
— При закрити врата, госпожо Фишбайн. За доброто на обществото, в замяна на някои местни такси и данъци, които няма да бъдат платени в случай на конфискация. Защото, може би разбирате, Върховният съд има право да обяви цялото имущество за придобито при съмнителни обстоятелства.
— А подробностите? Какви са подробностите?
— Съвсем прости. Подготвил съм някои декларации, които трябва да подпишете, а аз ще удостоверя подписа ви. Те ще потвърдят произхода ви. Освен това има кратък текст, който изисква гаранция на претенциите ви. Имаме нужда само от един гарант, който трябва да е бивш висш офицер от немската армия, за предпочитане човек, чието име е известно и когото съвременната история признава за съратник на баща ви. Разбира се, желателно е да се спрете на човек, познат и на американските военни, в случай че съдията реши да се обади в Пентагона и да попита: „Кой е този човек?“
— Познавам такъв човек! — прошепна Илзе Фишбайн. — Беше фелдмаршал, блестящ генерал!
— Как се казва? — заинтересува се флотският адвокат, но веднага сви рамене и изостави въпроса като несъществен. — Няма значение. Само ми кажете защо смятате, че този фелдмаршал е подходящ.
— Той е високоуважаван човек, въпреки че много хора не са съгласни с мненията му. Бил е един от младите капитани, награден за храброст лично от баща ми!