— Твоите страхове са нищо в сравнение с моите — тихо и напрегнато каза Конвърс. — Моля те, имам нужда от помощта ти.
Младият немец загледа втренчено Джоел, също както бе направил и предната вечер през врявата, дима и мигащите светлини на мърлявия бар. Сякаш търсеше да види нещо, което не беше сигурен, че съществува. Накрая кимна без особен възторг.
— Sehr gut — рече и влезе в кабината с няколко монети в ръка.
Конвърс наблюдаваше през стъклото как студентът избира номера и води кратки разговори с двама-трима души, преди да се свърже с човека, който му трябваше. Едностранният диалог се стори безкраен на Джоел. Беше прекалено дълъг и сложен само за получаването на едно име от отдела за превод на суми по сметка. В един момент, докато записваше нещо на листчето с телефона на банката, Йохан сякаш възрази и Конвърс едва се сдържа да не отвори вратата и да не прекъсне разговора. Младежът затвори телефона и излезе от кабината със смутено и гневно изражение.
— Какво стана? Някакъв проблем ли?
— Само по отношение на времето и политиката на институцията, господине.
— Какво значи това?
— Тези сметки се обслужват само след дванайсет часа. Обясних, че дотогава трябва да сте на летището, но хер директорът заяви, че банковата политика трябва да се спазва — Йохан подаде на Конвърс листчето. — Трябва да се срещнете с човек на име Лахман, на втория етаж.
— Ще взема по-късен самолет — Джоел погледна часовника на китката си. Минаваше десет и трийсет, трябваше да чака час и половина.
— Надявах се да бъда в университетската библиотека много преди дванайсет.
— Пак можеш да отидеш — искрено заяви Конвърс. — Ще спрем, ще купим плик и марка, ще напишеш на него името и адреса си и ще ти пратя парите по пощата.
Йохан се загледа в паважа с нескрито колебание.
— Мисля, че може би… изпитът няма да е труден. Много съм добър по предмета.
— Разбира се — съгласи се Джоел. — Нямаш никакви основания да ми имаш доверие.
— Грешите, господине. Вярвам, че ще изпратите парите. Просто не съм много сигурен дали за мен ще е полезно да получа плика.
Конвърс се усмихна. Разбра.
— Отпечатъци от пръсти? — запита любезно той. — Приемане на доказателства?
— И това е един от силните ми предмети.
— Добре, значи си неотлъчно до мен още два часа. Имам седемстотин марки. Знаеш ли някой по-отдалечен магазин за дрехи, където да си купя панталон и сако?
— Да, господине. И бих предложил, ако сумата, която ще теглите, надхвърля две хиляди марки, да си купите чиста риза и вратовръзка.
— Дръж сметка за външния вид на клиента си. Далече ще стигнеш, адвокате.
Ритуалът в „Bank aus der Bonner Sparkasse“ беше демонстрация на тромава, но несъкрушима ефективност. Вкараха Джоел в кабинета на хер Лахман на втория етаж, където не му предложиха нито ръкостискане, нито светски разговор. Веднага се заговори за непосредствената работа.
— Откъде е преводът, моля? — попита грубоватият едър служител.
— От банка „Родос“, крайбрежен клон на Миконос. Името на „диспечера“, както сигурно бихте го нарекъл, е Ласкарис. Не помня малкото му име.
— И фамилното не е необходимо — рече немецът, сякаш съжаляваше, че го е чул. Самата процедура като че ли го обиждаше по някакъв начин.
— Съжалявам, просто исках да ви помогна. Както знаете, много бързам. Трябва да гоня самолет.
— Всичко ще се извърши по правилата, господине.
— Естествено.
Банкерът му подаде лист хартия през писалището.
— Ще напишете пет пъти един под друг номерата на подписа си, докато ви чета правилата, които съставляват политиката на „Bank aus der Bonner Sparkasse“, в съгласие със законите на Федерална република Германия. След това ще трябва да подпишете, отново с цифри, клетвена декларация, че изцяло разбирате и приемате тези ограничения.
— Струва ми се, че казахте „правила“.
— Едно и също е, господине.
Конвърс извади телеграмата от вътрешния джоб на новото си спортно сако и я сложи до празния лист. Беше подчертал нужните цифри. Започна да пише.
— Вие, долуподписаният с цифри и потвърден от мястото на превода — започна монотонно да чете от някакъв лист хер Лахман, като се облегна на стола си, — се заклевате във факта, че всички суми, изтеглени от тайната сметка в „Bank aus der Bonner Sparkasse“, са надлежно обложени с индивидуални и корпоративни данъци от всякакъв характер. Че не са преобръщани в различни валути с оглед избягване на гореспоменатите данъци или с цел незаконни плащания на лица, фирми или корпорации, занимаващи се с противозаконни и…
— Стига — прекъсна го Джоел. — Знам това. Ще го подпиша.
— … непозволени дейности, нарушаващи законите на Федерална република Германия или законите на страната, на която долуподписаният е пълноправен гражданин.