Още един търсач на рискове, реши Джоел, обърна се и огледа тясната уличка, в която беше влязъл. Имаше на разположение няколко часа, искаше да ги оползотвори. Само да знаеше какво трябва да прави.
Валери изтича към телефона. Ако беше поредният журналист, щеше да му каже същото, което беше заявила на последните пет. „Не вярвам на нито дума от всичко това и повече нямам какво да кажа.“ А пък ако беше съответното лице от Вашингтон — от ФБР, ЦРУ или Администрацията на ветераните, щеше направо да закрещи! Сутринта три часа я разпитваха, докато накрая не се стърпя и буквално изгони инквизиторите от къщата. Бяха лъжци, които я насилваха да подкрепя лъжите им. Щеше да е много по-лесно да откачи телефона, но не се решаваше. Два пъти търси Лорънс Талбът в Ню Йорк и всеки път заръчваше да го открият и да му кажат да й се обади. Беше някаква пълна бъркотия.
— Ало?
— Вали? Роджър се обажда.
— Татко! — само един човек я наричаше така и това бе бившият й свекър. Фактът, че вече не бе омъжена за сина му, не беше променил отношенията им. Тя обожаваше възрастния пилот и знаеше, че той споделя чувствата й. — Къде си? Джини не знае и просто не може да си намери място. Забравил си да включиш телефонния секретар.
— Не съм забравил, Вали. Трябва да връщам обажданията на прекалено много хора. Току-що пристигнах от Хонконг и когато слязох от самолета, върху мен се нахвърлиха петдесет-шейсет кресливи журналисти и още толкова светкавици и камери. Сигурно няма да мога да виждам и чувам цяла седмица.
— Някой предприемчив служител от автолиниите им е подшушнал, че си на борда. Сега цяла седмица ще яде безплатно в най-скъпите ресторанти. Къде си?
— Още съм на летището, в кабинета на ръководителя на движението. Те ме спасиха… Вали, току-що прочетох вестниците. Донесоха ми най-новите. Какво става, за Бога?
— Не знам, татко, но знам, че всичко е лъжа.
— Синът ми е човекът с най-здравия разум, когото познавам! Те изкривяват всичко, превръщат хубавото, което е извършил, в нещо… Не знам как да го нарека, зловещо ли… Той е прекалено открит, за да бъде луд!
— Не е луд, Роджър. Хванали са го и са го прекарали през някаква мелница.
— Но защо?
— Не знам. Според мен Лари Талбът знае поне повече, отколкото ми каза.
— А какво ти каза?
— Не сега, татко. По-късно.
— Защо?
— Не съм сигурна… Може би заради нещо, което усещам.
— Не те разбирам, Вали.
— Съжалявам.
— Какво казва Джини? Ще се обадя и на нея.
— Направо е в истерия.
— Както винаги значи.
— Не, не по този начин. Обвинява себе си. Смята, че хората нападат брат й за неща, които е вършила тя през шейсетте години. Опитах се да й обясня, че това е глупаво, но се опасявам, че само влоших нещата. Попита ме дали вярвам в написаното за Джоел. Отговорих й, че не, разбира се, не вярвам.
— Старата параноя. С три деца и съпруг счетоводител още не може да надживее миналото. Никога не съм се разбирал с това момиче. Но е страхотен летец. Започна да лети сама преди Джоел, а е две години по-млада от него. Ще й се обадя.
— Едва ли ще я намериш.
— Тъй ли?
— Смени телефона си и те съветвам да направиш същото. Аз също ще го сменя, след като ми се обади Лари.
— Вали… — Роджър Конвърс замълча. — Не го прави.
— Защо не? Не можеш да си представиш какво е тук.
— Знаеш, че никога не съм те питал какво се случи между теб и Джоел, но веднъж седмично, когато съм в града, вечерям с него. Според него е било необходимо…
— Знам това, Роджър. Какво се мъчиш да ми кажеш?
— Те твърдят, че е изчезнал, че никой не може да го открие.
— Е, и?
— Може да ти се обади. Няма друг, на когото би се обадил сега.
Валери затвори очи. Следобедното слънце беше ослепително.
— На базата на ежеседмичните си вечери с него ли допускаш това?
— Не е интуиция. Никога не съм имал интуиция, освен когато летя… Не ми го е казвал направо, но винаги е било там, зад облачната покривка.
— Невъзможен си, татко.
— Грешките на пилота са като на всеки друг човек. Но има моменти, когато той не може да си ги позволи… Не сменяй телефона си, Вали.
— Няма.
— А сега кажи аз какво да правя.
— Съпругът на Джини има добра идея. Отнасят всички въпроси към адвоката си. Може би и ти трябва да направиш същото. Имаш ли адвокат?
— Естествено — рече Роджър Конвърс. — Дори трима. Талбът, Брукс и Саймън. В интерес на истината, Нейт е най-добрият. Знаеш ли, че кучият му син започна да се учи да лети на шейсет и седем години? Сега има разрешително за многомоторен самолет.