И все пак така и не забрави, че навремето беше най-добрият. Осъзнаваше, че всичко е свършено и че се самоубива с излишъци от уиски и самосъжаление. Преодоля и това, но не преди да предизвика враждебността на бившите си началници от ЦРУ не толкова с критиките, които изричаше на висок глас, а поради факта, че им казваше на четири очи какво представляват. За щастие, след като спря да пие, научи, че въпросните бивши началници имат и други врагове във Вашингтон, които нямаха нищо общо с чуждестранните им връзки и конкуренти. Бяха обикновени мъже и жени, които искаха да научат какво, за Бога, става, когато ЦРУ отказва да им дава информация. Беше оцелял, не, още оцеляваше. Мислеше за тези неща, докато двамата мъже в стаята смятаха, че се е съсредоточил върху непосредствените проблеми.
Но такива нямаше. Папката беше закрита и отгоре й имаше черна лента. Двамата му съюзници бяха толкова млади, че щяха да се ужасят от тази истина. Едва си спомняше времето, когато подобно заключение би отвратило и него. Беше преди четирийсет години, но сега наближаваше шейсетте и беше чувал подобни заключения прекалено често, за да рони сълзи от съжаление. Ясната оценка беше по-важна от всичко.
Стоун се обърна и рече тихо и властно:
— Не можем да направим нищо.
Армейският капитан и флотският лейтенант видимо се разтревожиха. Питър Стоун продължи:
— Прекарал съм двайсет и три години в тези лабиринти и ви казвам, че просто нищо не можем да направим. Трябва да го оставим да се спасява сам.
— Защото не можем да си го позволим ли? — попита хапливо флотският офицер. — Нали това заявихте, когато убиха Холидей в Женева? Не можем да си го позволим!
— Не можем. Те просто ни изпревариха с маневрите си.
— Но той е жив човек — настоя лейтенантът. — Ние го пуснахме сред тях…
— И те го вкараха в капан — прекъсна го цивилният със спокоен глас. В очите му се четеше тъжно познаване на обстоятелствата. — Все едно че е мъртъв. Ще трябва да започнем да търсим друг вариант.
— Но защо? — попита армейският капитан. — Защо все едно че е мъртъв?
— Вече е ясно, че имат прекалено много лостове за контрол. Дори да не е заключен в килия, те прекрасно знаят къде е. Който го види пръв, ще го убие. Ще представят надупчения труп на един луд убиец и всички ще въздъхнат с облекчение. Такъв е сценарият.
— И най-коравосърдечният анализ на убийство, който съм чувал! Убийство, незаконна екзекуция!
— Вижте, лейтенант — започна Стоун и се отдалечи от прозореца, — помолихте ме да се присъединя към вас, убедихте ме, че трябва, защото ви е нужен опитен човек. Но с опита идва и възможността в даден момент да признаеш, че си победен. Това не значи, че всичко е свършено, а че си проснат на ринга. Нокаутираха ни и в бъдещите стълкновения също ни чакат тежки удари.
— Може би… — продума неуверено капитанът. — Може би трябва да се обърнем към Управлението, да им кажем всичко, което смятаме, че знаем, и какво сме направили досега. Това може да спаси Конвърс.
— Съжалявам — възрази бившият служител на ЦРУ. — Те искат главата му и ще я получат. Нямаше да положат толкова усилия, ако не бяха залепили надписа „мъртъв“ на челото му. Той е открил нещо или те са открили нещо за него. Така стават тези работи.
— В какъв свят живеете? — попита тихо флотският офицер и поклати глава.
— Вече не живея в него, лейтенант. Смятам, че това е една от причините да се обърнете към мен. Правил съм това, което вие двамата и другите с вас правите сега — привлякох общественото внимание върху някои неща, но тогава бях алкохолизиран от два месеца и отвратен от десет години. Предлагате да се обърнем към ЦРУ? Добре, действайте, но без мен. Никой в Ленгли няма да пожелае дори да разговаря с мен.
— Не можем да се обърнем към Г-2 или към военноморското разузнаване — заяви армейският офицер. — Хората на Делавейн са точно там и веднага ще ни затворят устата.
— Много умело се изразявате, капитане. Вярвате ли, че ще го направят буквално?
— Вече вярвам — кимна флотският. — От Сан Диего ни информираха, че юристът Ремингтън е загинал при автомобилна катастрофа в Ла Хола. Той е човекът, говорил с Фицпатрик, а преди да напусне базата, е поискал от свой колега да го упъти към ресторант високо в планината. Очевидно не е ходил там и не смятам, че е било злополука.