— Нито пък аз — съгласи се цивилният. — Но това ни подсказва още едно място, където трябва да се вгледаме.
— Какво имате предвид? — заинтересува се капитанът.
— Фицпатрик. От базата не могат да го открият, нали?
— Той е в отпуск — намеси се флотският офицер. — Има още двайсетина дни. Не са му нареждали да дава сведения къде се намира.
— И все пак са искали да се свържат с него, но не са успели.
— Въпреки това не разбирам — възрази капитанът.
— Ще тръгнем по следите на Фицпатрик — обясни Стоун. — От Сан Диего, не от Вашингтон. Ще измислим причина да го търсим. Строго секретна, спешна ситуация в базата.
— Мразя да се повтарям — заяви капитанът, — но нищо не разбирам. Откъде и с кого ще започнем?
— С един от вашите хора, капитане. В момента той е особено важен. Съветникът в американското посолство в Бон, който сега е шарже д’афер. Той е един от тях. Излъгал е в особено важен момент — рече Стоун. — Името му е Уошбърн. Майор Норман Антъни Уошбърн.
Телефоните за разговори с чужбина се намираха до фоайето на административна сграда с по пет кабини на всяка стена и четвъртито гише в средата, където четири телефонистки седяха пред конзоли и очевидно владееха по два и повече езика.
Джоел намери номера на фирмата на Матилон в указателя на Париж. Записа го, даде го на телефонистката и каза, че ще плати в брой. Упътиха го да отиде в кабина номер седем и да чака телефонът да позвъни. Влезе бързо със спусната над очилата периферия на меката шапка. Всяко затворено пространство, независимо дали беше тоалетна или телефонна кабина, бе за предпочитане. Когато чу телефона, усети, че пулсът му се ускорява, сърцето му щеше да се пръсне.
— Saint-Pierre, Nelli et Mattilon — обади се от Париж женски глас.
— Мосю Матилон, моля… s’il vou plaît?
— Votre?… — жената спря, като несъмнено разгада катастрофалния опит на американец да говори френски. — За кого да предам, моля?
— За негов приятел от Ню Йорк. Той ще се сети. Клиент съм.
Рьоне наистина се сети. След няколко изщраквания напрегнатият му глас прозвуча в слушалката.
— Джоел? — прошепна той. — Не мога да повярвам!
— Недей — отговори Конвърс. — Не е вярно. Всичко, което говорят за Женева и Бон, не е вярно, дори това, което си казал ти. Нямам нищо общо с тези убийства, а в Париж беше случайност. Имах всички основания да мисля и наистина помислих, че онзи човек вади пистолет.
— Защо тогава не остана, където беше, приятелю?
— Защото искаха да ме спрат. Бях убеден в това, а не можех да им позволя да го направят. Остави ме да ти обясня… В „Жорж V“ ти ми задаваше въпроси, а аз ти отговарях уклончиво, но бях прозрачен за теб. Все пак ти се смили над мен и направи, каквото поисках. Няма за какво да съжаляваш, давам ти честната дума на съвсем здравомислещ човек. Същата вечер Бертолдие дойде в стаята ми, поговорихме и той здраво се уплаши. След шест дни в Бон го видях отново, но при други обстоятелства. Беше му наредено да присъства заедно с още трима влиятелни мъже — двама генерали и един фелдмаршал. Това е заговор, Рьоне, международен заговор, подготвян от тях. Всичко се пази в тайна, но бързо се придвижва. Вербували са военни на ключови постове в цяла Европа, по Средиземноморието, в Канада и САЩ. Няма начин да се разбере кой е с тях и кой не е, а няма време за допускане на грешки. Разполагат с милиони долари, складове по цял свят, пълни с муниции, готови за изпращане, когато моментът настъпи.
— Моментът ли? — прекъсна го Матилон. — Кой момент?
— Моля те — настоя Джоел и нервно продължи: — Снабдяват терористи, провокатори и всякакви луди с оръжия и експлозиви с една-едничка цел — дестабилизация чрез насилие. Това ще е предлогът им да се намесят във властта. В момента на мушката им е Северна Ирландия.
— Хаосът в Ълстър? — отново го прекъсна французинът. — Ужасът там продължава.
— Това е тяхно дело! Пробват схемата. Направили са солидна доставка от Щатите, за да докажат, че могат! Но Ирландия е само дребно упражнение. Голямата акция е въпрос на дни, най-много на седмици. Трябва да се свържа с хората, които могат да ги спрат, а няма да мога да го сторя, ако съм мъртъв! — Конвърс млъкна, колкото да поеме дъх, и не даде възможност на Матилон да заговори. — Това са хората, които търсех, Рьоне, търсех ги законно, за да набавя материал за съдебно дирене против тях, да ги разоблича в съда, преди да са постигнали нещо. Но след това разбрах, че те вече са постигнали много. Аз закъснях.
— Но защо именно ти?