— Парите са единственото нещо, от което нямам нужда — прекъсна го Конвърс. — Трябва ми само паспорт и билет до летище „Дълес“ във Вашингтон, без да ме заловят.
— Върви в Амстердам. Торбеке ще ти помогне.
— Благодаря ти, Рьоне. Исках да вярвам, че мога да разчитам на теб, и ти не ме подведе. Не можеш да си представиш какво значи това за мен. Живот.
— Още не си във Вашингтон, приятелю. Но когато стигнеш там, обади ми се, независимо колко е часът.
— Непременно. Още веднъж благодаря.
Джоел затвори телефона, сложи бележника и химикалката в джоба си, излезе от кабината и отиде на гишето. Запита колко дължи и докато говорещата английски телефонистка пресмяташе сумата, се сети за номер две в списъка си. Куфарчето с досиетата и имената на отговорните хора в Пентагона и Държавния департамент. „Das Rektorat“. Дали Конъл беше успял да го укрие благодарение на някакво огромно недоглеждане от страна на Лайфхелм? Би ли могло да бъде намерено например от служител в хотела? Конвърс заговори телефонистката, която му подаваше сметката.
— Има едно място, наречено „Das Rektorat“. Извънградски хотел, не знам точно къде е, но бих искал да се свържа и да разговарям с управителя. Доколкото знам, говори английски.
— Да, господине. В „Das Rektorat“ всичко е прекрасно уредено, стига да можете да намерите свободно място.
— Не искам резервация. Един мой приятел беше отседнал там миналата седмица и е забравил нещо ценно в стаята си. Обади ми се и ме помоли да говоря с управителя вместо него. Ако намеря номера, бихте ли ми помогнала да го извикат на телефона? Със съжаление признавам, че не говоря немски и вероятно ще попадна на главния готвач.
— Разбира се, господине — отвърна жената с усмивка. — За мен ще е по-лесно да намеря и номера. Върнете се в седма кабина и ще ви позвъня. След това ще платите и двата разговора.
Джоел запали цигара в стъклената кабина и се помъчи да реши какво да каже. Едва успя да го формулира, когато телефонът зазвъня.
— На телефона е управителят на „Das Rektorat“, господине — заговори телефонистката. — И наистина говори английски.
— Благодаря. Ало?
— Да, господине, какво мога да направя за вас?
— Надявам се да ми помогнете. Аз съм приятел на капитан Конъл Фицпатрик, старши юридически офицер на военноморската база в Сан Диего. Разбрах, че миналата седмица бил отседнал при вас.
— Наистина, господине, беше наш гост. За съжаление не можахме да продължим престоя му, защото имахме предварителна резервация за стаята му.
— Тъй ли? Неочаквано ли напусна?
— Не бих казал. Разговаряхме и вярвам, че разбра положението. Самият аз му извиках такси.
— Сам ли си тръгна?
— Да, господине.
— О, значи, ако ми кажете в кой хотел се е преместил, бих могъл да го потърся.
— Да го потърсите ли, господине?
— Капитанът е загубил дипломатическото си куфарче — плоско, кожено, с две кодирани ключалки. Съдържанието му не представлява ценност, но той държи да го намери. Май е подарък от жена му. Случайно да сте го виждал?
— Не, господине.
— Сигурен ли сте? Капитанът има навик да крие юридическите си книжа. Понякога ги поставя под леглото или в дъното на някой гардероб.
— Тук не е оставил нищо, господине. Стаята беше внимателно проверена и изчистена от персонала.
— Може някой да го е посетил и да го е взел погрешка — Конвърс усети, че е прекалено настойчив, но нямаше причина да се сдържа.
— Не е имал посетители — немецът помълча. — Почакайте, сетих се нещо.
— Да?
— Казвате плоско дипломатическо куфарче?
— Да!
— Взе го със себе си. Беше в ръката му, когато си тръгна.
— О… — Джоел се помъчи бързо да реагира. — Тогава, кажете ми, моля, адреса, който е оставил, в кой хотел се е преместил?
— Съжалявам, господине, но не знам.
— Но все някой трябва да му е направил резервация! Хотелите в Бон са претъпкани!
— Моля ви, господине. Лично аз му предложих да опитам, но той отказа… бих добавил, малко грубичко.
— Съжалявам — Джоел се ядоса, задето изтърва нервите си. — Онези книжа са доста важни. Значи нямате представа къде е отишъл?
— Напротив, господине, имам, стига да проявите чувство за хумор. Попитах го специално. Отвърна ми, че отива на железопътната гара. Каза, ако някой пита за него, да обясним, че ще спи в отделението за багаж. Опасявам се, че искаше да ни уязви.