— Все пак Джони Реб ти е задължен. Какъв е проблемът?
Стоун посегна към чашата и отпи. Заговори, като внимателно подбираше думите.
— Един от нашите офицери е изчезнал. Проблемът е на флотската база в Сан Диего и хората, с които работя, държат да не се разгласява. На този етап работим без Вашингтон.
— Което е част от онова, което не можеш да ми кажеш. Сан Диего сочи на запад.
— Да, но в случая не това е същественото. Изчезналият е, или вече може би трябва да се каже е бил, старши юридически офицер на базата. Ако сегашното време още е валидно, ако е жив, трябва да се намира по-близо до теб, отколкото до мен. Аз не мога да се кача на самолет, защото компютрите на границите направо ще задимят, а така не се върши работа.
— Което също е част от онова, което не можеш да ми кажеш.
— Горе-долу.
— А какво можеш да ми кажеш?
— Запознат ли си с посолството ни в Бон?
— Знам, че имат неприятности. Както и тайните служби в Брюксел. Оня психопат не си поплюва. Та какво искаше да ми кажеш?
— Всичко е свързано с Бон. Капитанът ни е видян за последен път там.
— Да няма нещо общо със случая „Конвърс“?
Стоун помълча.
— Вероятно ще успееш да отгатнеш повече неща, отколкото е полезно и за двама ни, но скелетът на сценария е следният. Нашият капитан беше силно разтревожен. Зет му, който между другото е бил най-добрият му приятел, бил убит в Женева…
— На две крачки оттук — прекъсна го бившият му сънародник от Берн. — Американският адвокат, убит от Конвърс, поне така прочетох.
— Така е смятал и нашият капитан. Никой не знае как или от кого е получил тази информация, но очевидно е разбрал, че Конвърс е в Бон. Взел си отпуск и тръгнал подир него.
— Похвално, но тъпо — заяви южнякът. — Да го линчува с голи ръце?
— Не. С помощта на прости уравнения можем да приемем, че е отишъл в посолството или се е срещнал с човек от посолството, за да му обясни защо е там, а може би и да ги предупреди, кой знае? Останалото е достатъчно красноречиво. Конвърс нанася удар и нашият капитан изчезва. Бихме желали да научим къде е и дали е жив.
Дойде ред на южняка да направи пауза, но дишането му се чуваше ясно в слушалката. Накрая рече:
— Братко, ще трябва да сложиш малко месо върху костите на скелета.
— Такова е намерението ми, генерал Лий.
— Много съм ти задължен, янки.
— Всичко е свързано. Ако ти беше капитан от флотата на САЩ и искаше да се свържеш с някого от посолството в Бон, към кого щеше да се обърнеш?
— Към военния аташе, разбира се.
— За него става дума. Между другото, той е лъжец, но няма да се впускам в подробности. Според нас капитанът е говорил с него и той не му е обърнал внимание, защото му се е сторил леко откачен, вероятно дори не му е уредил среща с посланик Перигрин. А когато е станала белята… Е, много хора правят всичко, за да спасят задника и кариерата си.
— Странна история.
— Но твърдо я поддържам — заяви цивилният.
— Добре, как се казва?
— Уошбърн. Той е…
— Норман Уошбърн? Майор Норман Антъни Уошбърн?
— Точно той.
— Продължавай да поддържаш тезата си. Ти се оттегли от оперативна работа твърде рано. Уошбърн беше в Бейрут, после в Атина и след това в Мадрид. Навсякъде даваше неограничени права на най-големите тъпаци от Управлението! Готов беше да продаде и супербогатата си майка, за да получи добра оценка в някой доклад. Надява се, като стане на четирийсет и пет, да го вземат в Генералния щаб и упорито работи за това.
— На четирийсет и пет години ли?
— От доста време не съм го виждал, но трябва да е на не повече от трийсет и шест, трийсет и седем години. Последното, което чух за него, беше, че се сили да прескочи подполковнишкия и полковнишкия чин и да стане направо генерал, а малко след това — бригаден генерал. Всички мно-о-ого си падат по него, янки!
— Освен това е и лъжец — допълни цивилният в слабо осветения апартамент на авеню „Небраска“.
— Без съмнение, но никога не съм очаквал нещо толкова радикално. Трябва здравата да е загазил, за да стигне дотам.
— Продължавам да поддържам тезата си — повтори цивилният и отпи от чашата си.
— Което значи, че знаеш, а не предполагаш.
— Горе-долу.
— Но не можеш да говориш.
Това беше твърдение.
— Пак горе-долу.
— Сигурен ли си?
— Няма място за грешки. Той знае къде е капитанът, стига да е жив.
— Велики Боже! Какви ги бъркате вие, северняците?
— Ще се заемеш ли? Срокът ти е вчера.
— С удоволствие, янки. Какво изпълнение предпочиташ?
— В зоната на здрача. Само думи, вследствие на боцкане, това е много важно. Трябва, като се събуди, да остане с впечатлението, че е ял развалено месо.