— Двеста долара, Amerikaner — рече капитанът.
Конвърс имаше пари в десния джоб. Бръкна да ги извади и бегло погледна през прозореца към кърмата. Видя в слабата светлина двама мъже да се качват на борда. Не погледнаха нагоре и той остана невидим за тях в сенките на кабината.
Ударът дойде внезапно, без предупреждение и с такава сила, че Джоел се сви и се хвана за стомаха. Не можа да поеме дъх. Пред него приличният на бик капитан махаше ръката си с гримаса на остра болка. Юмрукът на немеца беше улучил пистолета в колана на Конвърс. Джоел с мъка се довлече до преградата, облегна се на нея и бавно седна на пода. Все пак успя да бръкне под сакото и да извади пистолета. Насочи го към огромния гръден кош на капитана.
— Не биваше да го правиш — заговори, без да маха ръка от стомаха си. — А сега ти си свали якето, мръснико.
— Was?
— Много добре ме чу! Съблечи го, обърни го наопаки и го тръсни!
Немецът бавно и неохотно се измъкна от късото до кръста яке, като на два пъти хвърли крадливи погледи вляво от Джоел, към вратата на кабината.
— Търсех само наркотици.
— Не нося наркотици, а дори и да носех, онзи, който би ми ги продал, щеше да намери по-добър начин да ги прехвърли през реката. Обърни го! Разтръскай го!
Капитанът хвана якето за долния край и го отпусна. Къс револвер падна на пода и изтрака на дървото, последван от по-лекия звук на дълъг нож, прибран в плоска кокалена дръжка, която накрая се разширяваше. Когато се удари в палубата, острието изскочи.
— По реката е така — отсече капитанът без допълнителни обяснения.
— Аз само искам да я прекося без проблеми, а за изнервен човек като мен проблем ще е всеки, който влезе през тази врата — Конвърс посочи с глава вратата на кабината от лявата си страна. — В такова състояние съм, че ще стрелям веднага. Вероятно ще убия и теб, и този, който влезе. Не съм силен като теб, капитане, но се страхувам и това ме прави много по-опасен. Можеш ли да го разбереш?
— Ja. Не съм те наранил. Само търсех наркотици.
— Доста ме заболя — поправи го Джоел. — И това ме плаши.
— Nein. Bitte… моля ви.
— Кога ще изкараш лодката от пристанището?
— Когато реша.
— Колко души е екипажът?
— Само един човек.
— Лъжец! — кресна остро Конвърс и вдигна пистолета.
— Zwei. Двама души… днес. Ще товарим тежки сандъци в Елтон. Честна дума, обикновено е само един. Не мога да плащам на повече.
— Пускай двигателя — нареди Джоел. — Или двигателите. Хайде!
— Die Mannschaft… Екипажът… Трябва да дам заповеди.
— Чакай! — Конвърс запълзя към вратата и погледна нагоре към плътната дървена рамка на прозореца на рулевия, без да отклони дулото от гърдите на капитана. Отново се облегна на преградата и се изправи. Беше в сянка и виждаше ясно през всички прозорци пред и зад себе си. Двамата от екипажа седяха и пушеха, единият пиеше бира от кутия. — Добре — рече Джоел и освободи спусъка на автоматичния пистолет, с който не беше сигурен дали може да улучи на повече от три метра. — Отвори вратата и дай заповедите си. И ако някой от тези мъже направи нещо повече от развързването на въжетата, ще те убия. Ясно ли е?
— Ясно… но вие не ме разбирате. Исках да ви претърся за наркотици. Не съм искал да ви направя нищо лошо, просто се защитавам. Вярвам в думите на моя Neffe… на племенника ми, но трябва да съм сигурен.
— На племенника ти?
— Морякът от Бремерхавен. Как мислите, че намери тази работа? Ach, mein Bruder продава цветя! Магазинът е на неговата Frau! И той навремето плаваше по океаните като мен. А сега е Blumenhandler!
— Проклет да съм, ако разбирам нещо — каза Джоел и свали леко пистолета.
— Може би ще разберете, ако ви кажа, че ми предложи половината от хиляда и петстотинте долара, които сте му платил.
— Организирани крадци.
— Nein, аз не приех. Казах му да си купи нова Gitarre.
Конвърс въздъхна.
— Нямам наркотици. Вярваш ли ми?
— Ja, той ми обясни, че сте само един глупак. Богатите глупаци плащат повече, защото се боят да покажат пред хората глупостта си. Бедните не ги е грижа.
— Тази склонност към проповеди наследствена ли е?
— Какво?
— Нищо. Издай заповедите си. Да тръгваме.
— Ja. Моля ви, наблюдавайте през прозорците. Не искам да се боите. Прав сте. Уплашеният човек е много по-опасен.
Джоел се облегна на преградата, докато капитанът даваше заповедите си. Двигателите се включиха и въжетата бяха отвързани. Конвърс се отпусна и спря да мисли. Искаше малко да си отдъхне…
— Пет, може би шест минути — говореше капитанът и завъртя руля наляво.
Джоел примигна, беше се озовал в спокойна ниша, но не знаеше за колко време.
— Каква е процедурата? — попита той, загледан в изгрева на оранжевото слънце, което подпали остатъка от речната мъгла. — Какво трябва да правя?