— Паднах. Хайде, не се сърди. Мисля, че си възхитителна и лилавите сенки за очи много ти отиват, но наистина искам да си почина.
— Защо точно тук?
— Не искам да се връщам в хотела. Любовникът на жена ми е там. Той ми е началник.
— Amerikaans!
— Говориш много добре английски — Джоел събу обувките си и се опъна на леглото.
— Ach, започнах с Amerikaans от колежите. Само приказки, повечето са прекалено страхливи за нещо повече. А онези, които идваха в леглото… пуф и край. И после пак приказки, безкрайни приказки. След това имах работа с ваши войници, моряци и бизнесмени. Повечето пияни, държат се като деца. Само приказки. За дванайсет години се научих.
— Само не пиши книга. Вероятно вече са станали сенатори, конгресмени и свещеници — Конвърс сложи ръце под тила си и се вгледа в тавана. Започна да усеща, че го наляга спокойствие. Заподсвирква първо мелодията, а после запя с думи: „Янки Дудъл пристигна в Холандия с празен пищов…“
— Много си забавен, Meneer — отбеляза проститутката, засмя се дрезгаво и взе от един стол тънко одеяло. Занесе го до леглото и го зави. — Не казваш истината, но си забавен.
— Откъде знаеш, че не казвам истината?
— Ако твоята жена се срещне с любовник, ще я убиеш.
— Не е така.
— Тогава не би се оженил за нея. Познавам мъжете, Meneer. Изписано е на лицето ти. Може и да си добър човек, но ако решиш, ще убиеш.
— Трябва да се замисля върху думите ти — смути се Джоел.
— Спи, щом искаш. Ти плащаш. Ще стоя ето тук — жената седна на стола до стената и взе едно списание.
— Как се казваш? — запита Конвърс.
— Ема — отговори проститутката.
— Ти си добър човек, Ема.
— Не, Meneer, не съм.
Събуди се, стреснат от докосването й. Седна рязко на леглото и инстинктивно посегна към кръста си да провери дали поясът с парите е на мястото си. Беше спал толкова дълбоко, че за секунда не можа да разбере къде се намира, но видя крещящо гримираната жена, която стоеше до него, държеше го за рамото и говореше.
— Криеш ли се от някого, Meneer? — запита тихо тя.
— Какво?
— Из целия Лайдсплайн се носят слухове. Някакви мъже задават въпроси.
— Какво? — Конвърс отметна одеялото и спусна крака на пода. — Какви мъже? Къде се носят слуховете?
— Het Leidseplein… В този квартал. Разни мъже задават въпроси. Търсят някакъв американец.
— Но защо тук? — Джоел придвижи дясната си ръка от пояса към пистолета.
— Хората, които искат да не се набиват в очи, често идват в Лайдсплайн.
Логично, помисли Конвърс. Щом той се беше сетил, защо да не се сетят и враговете му?
— Имат ли описанието му?
— Да, твоето — отвърна искрено жената.
— И? — Джоел я погледна в очите.
— Никой не е казал нищо.
— Не мога да повярвам, че нашият приятел долу е проявил такова състрадание към мен. Сигурен съм, че предлагат пари.
— Вече са му ги дали — поправи го проститутката. — И са обещали още за допълнителна информация. Един човек е останал долу в кафенето, където има телефонна кабина. Трябва да му се обадят, ще извика подкрепления. Нашият… приятел долу не знаеше дали няма да наддаваш.
— Разбирам. Ще провежда търг за една глава.
— Не разбирам.
— Защо си хабим думите? Колко?
— Хиляда гулдена. И много повече, ако те заловят.
— Нашият приятел още проявява благотворителност. Смятам, че ще ги вземе и ще затвори заведението.
— Той е собственик на сградата. Освен това мъжът, който те търси, е немец и говори като военен, така каза нашият приятел.
— Напълно прав е. Той е военен, но в армия, за която никой в Бон не е чувал.
— Zo?
— Нищо. Разбери дали нашият приятел ще приеме щатски долари.
— Разбира се, че ще приеме.
— Тогава ще удвоя офертата.
Проститутката се поколеба.
— Сега е мой ред.
— Моля?
— En? Както сам се изразяваш — „И?“
— А, и ти ли искаш?
— Ja.
— За теб имам нещо специално. Можеш ли да караш кола и ако не, познаваш ли човек, който може?
— Карам, natuurlijk. В лошо време карам децата си на училище.
— Боже мой… Искам да кажа, това е чудесно.
— Естествено, в такива случаи лицето ми не изглежда zo.
Съдби. Господи, какви съдби!, помисли си Конвърс.
— Искам да наемеш кола и да я докараш пред главния вход. След това слез и остави ключовете на таблото. Можеш ли?
— Ja, но никой не прави нещо за нищо.
— Триста долара… осемстотин гулдена и без пазарлък.
— Петстотин долара… хиляда и четиристотин гулдена и никакъв пазарлък — контрира го жената. — Плюс пари, за да наема автомобила.
Джоел кимна, разкопча сакото и изтегли ризата си. Дръжката на пистолета с късото дуло, продължено от заглушителя, се видя ясно под широкия брезентов пояс. Проститутката ахна.