— Не съм дошла тук да ти давам право на избор.
Стигнаха до една нива близо до водата и той спря колата. Тревата беше висока, лунният сърп висеше над залива, в далечината проблясваха светлините на Амстердам. Излязоха от колата и той я поведе за ръка към мястото, което му се стори най-тъмно и закътано. Внезапно осъзна, че не е държал ръката й от години. Отблъсна мисълта за близост. Той носеше само смърт.
— Май тук ще е най-добре — рече Джоел и пусна ръката й.
— Добре — тя седна на меката трева. — Как се чувстваш?
— Ужасно — отвърна Джоел и погледна към тъмното небе. — Убеден съм в това, което казах. Аз го убих. След толкова години взаимни усилия да се сближим аз го убих. Ако бях го оставил на мира, ако му бях позволил да бъде човекът, който искаше да бъде, а не какъвто исках да го направя, вероятно сега щеше да си пийва някъде питието на хиляди километри оттук и да очаква да премине някоя буря, да разказва шантавите си истории и да разсмива всички. И вчера нямаше да е в къщата ти на нос Ан.
— Не си го накарал насила да дойде от Хонконг, Джоел.
— Не, разбира се, нито съм му заповядал, нито съм го молил, ако това имаш предвид. Но все пак заповедта висеше във въздуха. Когато мама умря, между нас останаха неизречени неща. „Татко, няма ли най-сетне да пораснеш? Пътувай за удоволствие, но не се губи толкова дълго, хората се тревожат. Липсва ти чувство за отговорност!“ Бях толкова по-свят от него, а сега го убих.
— Не си го убил! Други го убиха! Хайде, разкажи ми за тях.
Конвърс преглътна и изтри сълзите от очите си.
— Да, права си, нямам време дори за стария Роджър.
— После ще имаш.
— Ако има после — Джоел започна да диша дълбоко и се успокои. — Знаеш за Рьоне, нали?
— Да, вчера прочетох. Стана ми лошо… Лари Талбът ми каза, че си се срещал с него в Париж. Рьоне смятал, че си разстроен, също като Лари, когато разговарял с теб. А Рьоне е убит само защото се е срещнал с теб. Лари сигурно е загубил ума и дума.
— Рьоне не беше убит затова. Да поговорим за Лари. Първия път, когато се свързах с него, исках да получа информация, без да му задавам директни въпроси. Той е бил следен и използван, без да знае. Ако му бях казал истината, адвокатът у него щеше да реагира и щяха да го застрелят на улицата. Но последния път, когато разговарях с него, му обясних някои неща — че съм избягал от плен, че съм изтощен и уплашен… Говорих откровено. Всъщност не премълчах нищо.
— Да, той ми каза — прекъсна го Вал. — Каза, че си въобразяваш, че отново си във Виетнам. Спомена и някакъв психиатричен термин.
Конвърс поклати глава и от гърлото му излезе къс, ироничен смях.
— Винаги може да се намери термин. Лари не чу какво му говорих. Слухтеше само за думи, които да потвърдят казаното от други за мен. Преструваше се, че е приятелят, когото познавам, но не беше. Беше адвокат, стараещ се да убеди клиента си, че е болен и че за всеобщо добро клиентът трябва да се предаде. Когато осъзнах това и факта, че му бях казал къде се намирам, разбрах, че ще ме предаде, убеден в правотата си. Побързах да се махна и затова се направих, че се съгласявам с него, затворих телефона и избягах… Имах късмет. След двайсет минути видях пред хотела да спира кола с двама от палачите ми.
— Сигурен ли си?
Джоел кимна.
— На другия ден единият от тях официално заяви, че ме е видял на моста „Аденауер“ с Уолтър Перигрин. Не съм се доближавал до този мост, а и не знам къде е.
— Четох в „Таймс“. Свидетелят е майор Уошбърн от посолството.
— Точно така — Конвърс изтръгна дълъг стрък трева и я заогъва в ръцете си. — Нямат равни на себе си в манипулиране на медиите — вестници, радио, телевизия. Всяка дума е проверена по съответните канали и звучи напълно достоверно и официално. Отнемат живота на хора, включително и на свои, като че ли са фигури на шахматна дъска. Не ги е грижа, искат само да победят. Разиграва се най-голямата игра в съвременната история и най-ужасяващото е, че може да я спечелят.
— Джоел, чуваш ли се какво говориш? Американският посланик, главнокомандващият на НАТО, Рьоне, баща ти… ти. Убийци в посолството, манипулирана преса, лъжи във Вашингтон, Париж, Бон и всички с официален статут. Описваш някакъв Anschluss, някакъв демоничен политически преврат!
Конвърс я погледна в лунната светлина, бризът откъм водата люлееше високата трева.