— Ще използвам вариант, който ще разпознае — Валери примигна, загледана в земята. — Например Паркет. Под, дърво, нещо, свързано с Шарпантие, което значи дърводелец. Ще прибавя Върджиния, тъй че да си спомни за Джини. Върджиния Паркет. Той ще се сети.
— Вероятно. Но това значи, че и други може да се сетят. Като не се прибереш тази нощ, Лайфхелм ще провери по всички летища и ще те пресрещнат на „Кенеди“.
— Но ще ме изгубят на „Ла Гуардия“. Ще отида в мотела, където отсядам, когато ходя до Бостън. Ще се регистрирам и ще изчезна, без да разберат.
— Много си съобразителна.
— Казах ти, че е наследствено, слушала съм толкова истории… А ти?
— Ще остана невидим. Вече съм доста добър, а и мога да си купя всичко необходимо.
— Колкото повече пари харчиш, толкова по-видима диря оставяш. Ще те открият. И ти трябва да напуснеш Амстердам.
— Е, мога да се промъкна през две-три граници и да кацна в стария си апартамент в „Жорж V“ в Париж.
— Не е време за шеги.
— Не се шегувам. Освен това ще искам отделна тоалетна и баня, каква да е баня. Стаите, в които отсядам сега, не фигурират и в най-езотеричните туристически справочници.
— Сега мога да ти кажа — личи си, че не си се къпал Бог знае откога.
— Пази се от жена, която недоволства от личната хигиена на мъжа си.
— Стига, Джоел, не съм ти жена… Трябва да намерим начин да се свържа с теб.
— Чакай да помисля, и аз съм станал много изобретателен. Ще измисля нещо.
— Вече съм го измислила — твърдо го прекъсна Вал. — Преди да тръгна насам, говорих с леля си.
— От твоята къща ли?
— От хотел в центъра на Ню Йорк, където се регистрирах под друго име.
— Значи наистина си мислила за телефона си.
— Не като теб. Казах й какво се е случило според мен и какво възнамерявам да правя. Снощи дойде при мен в Берлин. Страхотно се развихри, можела да направи това, можела да направи онова, но всичко се сведе до факта, че ще ти помогне. Ще те крие. Други хора също.
— В Германия?
— Да. Тя живее в провинцията, в покрайнините на Оснабрюк. Там е най-сигурно за теб, последното място, където онези ще се сетят да те търсят.
— Но как ще се върна в Германия? Достатъчно трудно я напуснах! Дори да оставим настрана хората на Делавейн, снимката ми виси по всички граници.
— Днес следобед, след като ми се обади, говорих с Хермионе от автомат. Тя беше при приятелка. Веднага се зае да организира нещата и когато пристигнах преди няколко часа, на летището ме посрещна възрастен мъж, същият, при когото ще отседнеш довечера. Не го познаваш, но си го виждал, караше велосипед по „Музеумплайн“. Заведе ме в къща на „Линденграхт“, откъдето трябваше да се обадя на леля. Телефонът беше „unberuhrt“, чист, неподслушван.
— Божичко, наистина живеят в четирийсетте години.
— Е, малко неща са се променили, нали?
— Май да. И какво ти каза?
— Само инструкции за теб. Утре привечер ще отидеш на „Сентраал“ в Амстердам и ще застанеш до информационното гише. Към теб ще се приближи жена, ще те поздрави и ще заяви, че сте се виждали в Лос Анжелис. Тя ще ти даде плик. Вътре ще има паспорт, писмо и билет за влак.
— Паспорт ли? Как така?
— Трябваше им само снимка. Сетих се за това, когато оставих баща ти на нос Ан.
— Сетила си се?
— Казах ти, цял живот съм слушала истории за подвизите им. Как са спасявали евреи, цигани и парашутисти, като са ги извеждали в неутрални страни. Фалшиви документи, снимки, изпипвали са всичко до съвършенство.
— И ти си донесла моя снимка?
— Логично. И Роджър мислеше така. Не забравяй, че и той е участвал във войната.
— Логично…
— Да. Намерих една снимка в албума. Помниш ли, когато ходихме на Вирджинските острови и ти изгоря първия ден?
— Естествено. Накара ме да сложа вратовръзка за вечеря, а вратът страшно ме болеше.
— Исках да ти дам урок. Снимката е направена съвсем отблизо, за да личат всички последствия от изгарянето.
— Но лицето е моето, Вал.
— Снимката е правена преди осем години и изгарянето е омекотило чертите ти. Ще свърши работа.
— Не трябва ли да знам още нещо?
— Ако те спрат и заразпитват, вероятно ще те заловят. Но леля ми смята, че вероятността не е голяма.
— Защо е толкова уверена?
— Заради писмото. В него пише с какво се занимаваш.
— И какво е то?
— Пътуването до лобните места на евреите през войната — Берген-Белзен и Аушвиц в Полша. Написано е на немски и ще го показваш на всеки, който те спре, защото говориш само английски.
— Но защо…
— Ти си свещеник — прекъсна го Валери. — Пътуването ти е финансирано от организация в Лос Анджелис, наречена „Християнско-еврейска коалиция за световен мир и покаяние“. Само твърде самоуверен немец би привлякъл внимание върху теб. В чантата нося тъмен костюм с твоя размер, черна шапка, обувки и пасторска якичка. Инструкциите ще бъдат в билета ти. Трябва да вземеш влака за Хановер, където се предполага, че ще се качиш на влака за Селе и на сутринта ще пристигнеш в Берген-Белзен, но когато стигнеш Оснабрюк, ще слезеш от влака. Леля ми ще чака духовника си. Дотогава аз ще съм пристигнала в Ню Йорк и ще търся връзка със Сам.