— Велики Боже! Сенаторът? — произнесе капитанът тихо и се облегна на стола. — Дебела работа.
— Да. Всичко съвпада. През шейсет и втора и шейсет и трета по време на карибската криза Парели е бил чест гост на Белия дом по покана на братята Кенеди.
— Значи дори в Сената…
— И докато стоиш с отворена уста, нека ти кажа последната новост. Открихме капитан Фицпатрик.
— Какво?
— Поне знаем къде е — довърши Стоун. — А дали можем да го измъкнем оттам или поне да опитаме, е съвсем друг въпрос.
Валери взе такси на летище „Маккарън“ в Лас Вегас и даде на шофьора адреса на ресторанта на шосе 93, който Сам Абът й беше повторил два пъти по телефона. Шофьорът повдигна вежди и я погледна в огледалцето. Вал беше свикнала с мъжките погледи и вече нито се ласкаеше, нито се притесняваше от тях. Беше й омръзнала детинщината на големи мъже, които се отдаваха на пубертетни фантазии с помощта на очите си.
— Сигурна ли сте, госпожице? — попита шофьорът.
— Моля?
— Това не е ресторант, искам да кажа истински ресторант, а закусвалня за шофьори на камиони.
— Въпреки това искам да отида там — отсече Валери.
— Да, да, разбира се.
Таксито се вля в потока от коли.
Шофьорът се оказа прав. Петдесет метра асфалт ограждаха дълга, ниска, Г-образна закусвалня. Десетина огромни камиона караха колите, паркирали на почтително разстояние от застрашителните чудовища, да изглеждат като джуджета. Вал плати на шофьора и влезе в закусвалнята. Огледа се, мина бързо покрай касиерката и се отправи към Г-образната част. Сам й беше казал, че ще бъде в едно от сепаретата.
И наистина я чакаше в дъното на втората пътека между масите. Докато се приближаваше към него, Валери се вглеждаше в човека, когото не беше виждала от седем години. Не беше много променен — кестенявата коса бе леко посребрена около слепоочията, но силното спокойно лице не беше много различно, може би само очите бяха леко хлътнали и обградени с повече бръчки, а скулите се очертаваха по-ясно. Сега е по-подходящ за портрет, помисли тя, характерът му е започнал да изплува на повърхността. Погледите им се срещнаха и бригадният генерал излезе от сепарето, дрехите му с нищо не издаваха професията и чина му. Носеше разкопчана на врата спортна риза, бежов летен панталон и тъмни маратонки. Беше съвсем малко по-нисък от Джоел. Сините му очи подсказваха, че му е приятно да я види.
— Вал! — Абът бързо я прегърна, очевидно не искаше да привлича внимание към тях.
— Добре изглеждаш, Сам — рече тя, седна срещу него и остави чантата до себе си.
— А ти си направо страхотна — Абът се усмихна. — Често идвам тук, защото никой не ми обръща внимание, което за мен е най-доброто.
— И аз имам нужда от дискретност.
— Ако някой ме познае сега, ще ми трябва алиби, защото ще тръгнат слухове, че генералът кръшка.
— Женен ли си, Сам?
— От пет години. Късен брак, но с всички необходими атрибути — хубава жена и две чаровни дъщери.
— Радвам се за теб. Надявам се, че ще мога някой ден да се запозная с тях, но няма да е сега.
Абът замълча и я погледна в очите с леко тъжен поглед.
— Благодаря за разбирането — каза той.
— Няма нищо за разбиране или по-точно — за неразбиране. Фактът, че се съгласи да се срещнеш с мен, е повече, отколкото имахме право да очакваме. И Джоел, и аз знаем риска, на който се излагаш, най-вече юридически, в качеството си на генерал, и ако имахме друг избор, нямаше да те замесваме. Но след като чуеш това, което имам да ти кажа, ще разбереш защо не можем да чакаме и защо Джоел ми разреши да се срещна с теб… Аз се сетих за теб, Сам, но Джоел не би се съгласил, ако не чувстваше, че е необходимо. Не заради него, той се е отписал. Той ми го каза и е убеден в това.
Сервитьорката им поднесе кафе и Абът й благодари.
— Ще поръчаме обяд по-късно — добави той, втренчен във Валери. — Нали ти е ясно, че трябва да се довериш на преценките ми?
— Да, защото ти вярвам.
— Когато не можах да се свържа с теб, поговорих с някои хора, с които работих преди години във Вашингтон. Те се занимават само с такива неща и разполагат с отговорите много преди ние да научим въпросите.
— Това ли са хората, с които Джоел иска да се свържеш? — прекъсна го Вал. — Преди години сте се виждали и си спал при него в хотела, не помниш ли? Каза, че и двамата сте попрекалили.
— Така беше — съгласи се Сам. — И приказвахме повече, отколкото трябваше.
— Ти си оценявал самолети, „оборудване“, както го нарече Джоел, със специалисти от различни разузнавателни отдели.