Телефонът зазвъня. Абрамс подскочи от стола и се обади.
— Да?
— Изгубихме я — беше безапелационното изявление.
— Какво сте направили?
— Взе такси до летище „Ла Гуардия“ и си купи билет за сутрешния полет до Бостън. Регистрира се в мотел и трябва да го е напуснала минути по-късно.
— Къде бяха нашите хора?
— Един стоеше в кола отпред, друг — в стая на същия етаж. Нямахме причини да подозираме, че ще избяга. Имаше билет за Бостън.
— Идиоти!
— Ще ги накажем. Нашите хора в Бостън провериха всеки полет и всеки влак. Няма я.
— Какво ви кара да смятате, че ще се появи там?
— Билетът. Не разполагахме с нищо друго.
— Кретени!
Валери свърши разказа си, нямаше какво повече да добави. Погледна Сам Абът, който за един час направо се беше състарил.
— Има толкова въпроси — рече бригадният генерал. — Толкова въпроси, които искам да задам на Джоел. Лошото е, че нямам нужната квалификация, но познавам човек, който я има. Ще говоря довечера с него, а утре тримата ще отлетим за Вашингтон. Сутринта имам ранен полет, но до десет ще съм свършил. Ще поискам отпуск до края на деня, ще кажа, че едно от децата е болно. Алън ще знае към кого да се обърнем, на кого можем да вярваме.
— А ти вярваш ли му?
— На Меткаф? Бих му поверил живота си.
— Джоел каза, че трябва да внимаваш. Предупреждава те, че са навсякъде и особено там, където най-малко ги очакваш.
— Но списъкът все трябва да се е появил отнякъде. Отнякъде.
— Делавейн? Сан Франциско?
— Едва ли. Прекалено просто и опасно е. Там е първото място, където някой ще започне да рови и той го е взел предвид… Значи Джоел смята, че това броене преди старта е свързано с масови бунтове в различни градове и столици, така ли?
— В огромен мащаб, ще бъдат по-големи и по-брутални от всичко, което можем да си представим. Взривове на насилие, пълна дестабилизация, финансирана от същите хора, които ще бъдат повикани да внесат ред.
Абът поклати глава.
— Не звучи добре. Прекалено сложно е, а и има твърде много начини за контрол на подобна ситуация. Полицията и войските на Националната гвардия са под различно командване. Веригата все някъде ще се скъса.
— Казах ти в какво е убеден той. Сигурен е, че могат да го направят. Убеден е, че навсякъде разполагат със складове, пълни с експлозиви, оръжия и дори бронетранспортьори и самолети, разположени на отдалечени летища.
— Вал, това е лудост, извинявай, лошо избрах думата. Дислокацията и придвижването на войски не е проста работа.
— Нюарк, Маями. И те не бяха проста работа.
— Тогава беше различно. Вълненията там бяха предимно расови и социални.
— Градовете бяха в пламъци, Сам. Загинаха хора и редът беше възстановен с помощта на оръжията. Представи си, че имаше повече оръжие, много повече, отколкото бихме могли да преброим. При това в ръцете на двете страни. Ще стане като това, което в момента се извършва в Северна Ирландия.
— В Ирландия? Кланетата в Белфаст? Това е война, която никой не може да прекрати.
— Това е тяхна война! Те са я организирали! Джоел я нарече тест, проба!
— Не може да бъде — отсече летецът.
— „Натрупване, бързо ускоряване.“ Това са думи, които Абрамс е произнесъл в Бон. Джоел се е опитал да вникне в тях. Не е повярвал на тълкуването на Лайфхелм, че се отнасят до изнудване и принуда. Така не може да стане, повтаряше той.
— Принуда? — Абът се намръщи. — Не си спомням да си споменала подобно нещо.
— Не съм, защото и Джоел не вярва в това. Лайфхелм го е питал какво мисли за компрометирането на влиятелни фигури в различните правителства и Джоел отговори, че вероятно няма да се получи. Почти сигурно компрометираните щели да докажат чистотата си и отрицателната реакция щяла да бъде светкавична.
— Компрометиране? — Сам Абът се наведе към нея. — Компрометиране ли, Вал?
— Да.
— Боже мой!
— Какво има?
— Какво има ли? „Компрометиране“ е дума с повече от едно значение. Като „неутрализиране“, „очистване“ и още кой знае колко.
— Не те разбирам, Сам.
— Едно от значенията на „компрометирам“ е „убивам“. Чисто и просто убийство. Покушение.