— Ще се обърнем и към него, но не веднага. Да караме поред. В стаята има ли два телефона? Една бивша съпруга снощи ми попречи да забележа.
— Да, в банята.
— Искам да се обадиш на този Меткаф, Алън Меткаф в Лас Вегас. Ще вземем телефона му от информацията. Аз ще подслушвам.
— И какво да му кажа?
— Какво име използва, когато се свърза със Сам?
— Нали ти казах, Паркет.
— Кажи му само кой се обажда. Нищо повече. Нека той направи първата стъпка. Ако е грешна, ще разбера. И двамата ще разберем и аз ще затворя. Ти ще ме чуеш и също ще затвориш.
— Ами ако го няма? Ако ми се обади съпруга, приятелка или дете?
— Бързо остави името си и кажи, че ще се обадиш след един час.
Питър Стоун седеше на дивана, опрял крака на масичката за кафе. Срещу него в двете кресла се бяха разположили армейският капитан без униформа и младият флотски лейтенант, също цивилен.
— Разбрахме се — каза Стоун. — Ще опитаме с този Меткаф и ще стискаме палци. Ако сме сгрешили… ако аз съм сгрешил, ще ни проследят и не си правете илюзии, виждали са ни тук и могат да ни идентифицират. Но аз ви предупредих, че идва време, когато трябва да поемете рискове. Ще бъдете извън защитената си територия и ще искате час по-скоро да се върнете в нея. Не мога да ви обещая, че ще успеете. Този телефон е свързан с друг — в голям хотел на другия край на града, тъй че ако ни засекат, ще се забавят, докато проверят всички стаи в хотела. Когато свършат, всеки грамотен телефонен техник може да слезе в подземието и да открие връзката.
— Колко време ни дава това? — попита капитанът.
— Хотелът е един от най-големите в Ню Йорк — отвърна Стоун. — Ако имаме късмет — между двайсет и четири и трийсет и шест часа.
— Да действаме! — рече флотският.
— За Бога! — възкликна капитанът и прекара ръка през косата си. — Добре, опитай да говориш с него. Все пак не съм сигурен защо се налага.
— Налага го логиката. Информацията е била леснодостъпна. Абът е обявявал всеки ден програмите на полетите си и ги е изпълнявал точно. Освен това се набиват в очи честите му обеди насаме с Меткаф и семейните вечери по домовете им. Смятам, че той му е вярвал, а освен това е логично да се обърне към Меткаф, дългогодишния офицер от разузнаването. Има и нещо друго. Също като Конвърс, и двамата са били военнопленници във Виетнам.
— Да действаме! — призова отново флотският лейтенант.
— За, Бога, избери друга фраза — намръщи се капитанът.
— Телефонен секретар! — извика Вал, закрила с ръка слушалката.
Джоел излезе от банята.
— Един час — прошепна той.
— Един час — повтори тя. — Госпожица Паркет ще се обади повторно след един час — затвори телефона.
— И на всеки кръгъл час — допълни Конвърс, загледан в телефона. — Това не ми харесва. Там е един часът през нощта и ако има жена и деца, все някой трябваше да се обади.
— Сам не спомена нищо за жена и деца освен за своите.
— Не е имало защо да ти говори за семейството на Меткаф.
— Джоел, може да има поне десет обяснения.
— Надявам се, че не е това, за което си мисля.
— Нека се обадя на Прюдом — рече Валери. — Да използваме семейството на Татяна.
— Не още.
— Защо?
— Имаме нужда от друго, той има нужда от друго — погледът на Джоел се спря на дебелия плик, адресиран до Нейтън Саймън. Беше на писалището, под фалшивия му паспорт. — Боже мой, май разполагаме с каквото трябва. През цялото време е било под носа ни.
Вал проследи погледа му.
— Анализът, който си направил за Нейтън?
— Най-добрият доклад, който съм писал, макар че не е никакъв доклад. Не засяга никакви законови положения освен в най-общ смисъл, не съдържа доказателства, които да подкрепят обвинението, а само описание на извратените амбиции на властни мъже, които желаят да променят законите. Ако „компрометирам“ означава убивам, ако възнамеряват да извършат масови покушения, може и да го постигнат.
— Накъде биеш, Джоел?
— Ако ще подготвям материали за съдебен процес, най-добре да го направя по единствения начин, по който мога — всичко да е основано на писмени декларации и показания под клетва. Ще започна с моите и ще свърша с разпитите преди процеса.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Обяснявам ти закона, госпожо Конвърс — отвърна Джоел и взе плика. — И каква е целта му. Мога да използвам голяма част от написаното тук, но под друга форма. Естествено, ще ми трябват клетвени декларации и колкото повече, толкова по-добре. Едва тогава ще включим Прюдом и семейството на Татяна. След това се надявам да се свържем с Меткаф, вероятно ще има какво да ни каже… И накрая ще искам да разпитам лично поне двама от обвиняемите — Лайфхелм и Абрамс, а може и самия Делавейн.