Изтичаше седмият час, а на телефона на Меткаф в Лас Вегас още не се обаждаше никой. Само телефонният секретар. Беше време за осмото обаждане.
— Ако и сега не го намерим — мрачно заяви Конвърс, — ще се обадиш на Прюдом. Исках първо да говоря с Меткаф, но може би… няма да е възможно.
— Каква е разликата с кого ще говориш най-напред? Имаш нужда от спешна помощ, а той иска да помогне.
— Разликата е там, че знам за Прюдом, ти ми го обясни. Имам представа какво може и какво не може да направи, но не знам нищо за Меткаф, освен че Сам го е задействал. Трябва да направя специално изявление пред този, с когото ще говоря най-напред, ще хвърля обвинения, от които ще му се завие свят. Това са сериозни неща, Вал, и трябва да започна с най-силните си аргументи… Опитай пак Меткаф — Джоел се обърна и тръгна към телефона в банята, докато Валери набираше международния код за Лас Вегас, Невада.
— Трето обаждане, съобщението прието. Моля представете се повторно и бройте бавно до десет. Не затваряйте телефона.
Джоел остави слушалката на ръба на умивалника и се втурна към спалнята. Тръгна към Вал с вдигната ръка, взе молива и написа: „Говори. Бъди спокойна. Това е АПС.“
— На телефона е госпожица Паркет. Едно, две, три, четири…
Конвърс се върна в банята, взе слушалката и започна да слуша.
— … осем, девет, десет.
Тишина. Последваха две резки прещраквания и металният глас отново заговори.
— Потвърдено. Благодаря. Слушате втора лента, която ще се унищожи с микровълни, когато свърша. Слушайте внимателно. На един остров има място, добре известно с племенните си нощи. Кралят ще бъде на стола си. Това е. Унищожавам записа.
Джоел затвори телефона и се втренчи в едва четливите думи, които беше надраскал със сапун върху огледалото над умивалника. Вратата се отвори и влезе Валери с листче в ръка.
— Записах го — рече тя и му го подаде.
— И аз го записах, но твоето може да се чете. Божичко, това е истинска главоломка!
— Също като тази, която ми зададе ти. Какво, за Бога, е АПС?
— Анализатор на психологически стрес — отвърна Конвърс и се облегна на стената, зачетен в съобщението на Меткаф. Вдигна поглед. — Скенер на гласове, който може да се включи към телефон или телефонен секретар и трябва да каже дали човекът, с когото говориш, лъже, или казва истината. Лари Талбът имаше по едно време, но го заряза, защото не можел да намери нито един човек, който да не го лъже, включително деветдесет и две годишната му майка.
— Може ли да му се вярва?
— Твърдят, че е много по-точен от детектора на лъжата, стига да знаеш как да разчиташ резултатите и как да боравиш с него. В твоя случай стана. Гласът ти е бил сравнен с другите ти обаждания, което значи, че този Меткаф разполага с доста съвършена техника. Скенерът е включил втората касета и всичко е направено с дистанционно управление от друг телефон. В противен случай, след предаване на съобщението щеше да се обади той лично.
— Но щом гласът ми е потвърден, защо е тази гатанка?
Какъв е този остров с племенни нощи?
— На всяка машина може да се противодейства с друга. Затова не ги приемат за доказателство в съда. Меткаф е поел риск, но го е ограничил — Конвърс се върна към написаното от Вал.
— Остров — бавно издума Вал, зачетена в написаното със сапун върху огледалото. — Племена… Карибски племена, има ги навсякъде. Или на Ямайка — племенни нощи, ритуали на Обея, вуду ритуали в Хаити. Дори на Бахамските острови индианците лукая имат ритуали при настъпване на пубертета.
— Впечатляваш ме. Откъде знаеш?
— От курсовете по рисуване — отвърна тя. — Но не намирам смисъла.
— Защо? Може да значи в Карибско море, в някой широко рекламиран курорт. Кралят е император и това сигурно значи Делавейн… Лудия Маркъс — като в „Марк Аврелий“. Трябва да е Маркъс, никой не се казва Аврелий!… Всички тези телевизионни и вестникарски реклами, снимки на хора, които играят лимбо под светлината на факли пред благосклонните усмивки на костюмирани негри… Но на кой остров?
— Прекалено е разтегливо. Вероятно е нещо по-близко, по-познато и на двама ни, нещо, което можем да разпознаем.
Вал му взе листчето.
— Манхатън е остров — тихо рече тя, без да спре да се мръщи над написаното.
— Ако там има факли и племенни ритуали, не са в моята част на града.
— Не става дума за племенни ритуали, а за племенни нощи — поправи го Вал. — Племенни, но не на чернокожи, а на червенокожи. „Кралят ще бъде на стола си.“ Стол — маса. Неговата маса. Племенни… нощи. Нощи! Тук бъркаме. Нощи!