— Делавейн? — попита Саймън и се отдалечи от прозореца.
— Точно така — отсече Уелфлийт. — Трогателно, нали? Не съвпада с представата за надвиснала опасност.
— Това може да го доведе до състояние, което ще представлява извънредно голяма опасност.
— Не го отричам, Нейт. Просто гледам колекцията ви. Абрамс? Всеки в Израел ще ви каже, че той е наперен, бомбастичен самохвалко, блестящ войник, но не е съвсем наред в главата. Освен това той се интересува само от Израел. Ван Хедмер? Реликва от миналия век, борави чевръсто с въжето за бесене, но гласът му не значи нищо за никого извън Южна Африка.
— Ваше превъзходителство — заговори Стоун по-твърдо отпреди, — да не намеквате, че сме сгрешили? Защото, ако е така, разполагаме и с други имена, и то не само на един-двама аташета от посолството в Бон, а на хора, които са убити, защото са искали да получат отговор.
— Не ме слушате внимателно! — ядоса се Уелфлийт. — Току-що казах на Нейт, че не отричам нищо. Как бих могъл? Недоказуем незаконен износ за четирийсет и пет милиона! Апарат, който може да диктува на новинарите тук и в Европа, да корумпира правителствени институции и както се изрази Нейт, „да създаде убиец психопат“, за да се добере до вас или да ви накара да се откажете. Не, господине, не казвам, че грешите. Казвам ви да направите това, за което се твърди, че сте много добър, и да го направите бързо. Отвлечете онзи Уошбърн и всички други, до които можете да се доберете в Бон, натъпчете ги с наркотици или каквото там използвате и ми дайте имена! А ако някога споменете пред някого, че аз съм ви предложил тези порочни методи, нарушаващи най-свещените човешки права, вие сте лайно. Поговорете с Нейт. Няма време за любезности.
— Нямаме и ресурси — отвърна Стоун. — Както вече обясних на господин Саймън, имам някои приятели, към които мога да се обърна за информация, но нищо от рода на това, което предложихте, тоест, не предложихте. Просто нямам нужната опорна точка, нямам хора и оборудване. Дори вече не работя за правителството.
— Тук мога да ви помогна — Уелфлийт си записа нещо. — Ще получите всичко необходимо.
— Има и друг проблем — продължи Стоун. — Колкото и внимателно да пипаме, ще задействаме някой алармен сигнал. Тези хора вярват в идеята си, не са безмозъчни екстремисти. Те са дирижирани, имат раздадени роли и всеки знае какво точно трябва да върши. Това е една прогресия, логическо капитализиране на следствията, докато всички бъдем принудени да ги приемем, да приемем неприемливото, продължаването на насилието, на всеобщите бунтове, на убийствата.
— Много добре, господине. И какво смятате да правите? Нищо?
— Разбира се, че не. Прав или не, аз повярвах на Конвърс, когато ми каза за важността на декларациите и на всички данни, с които го снабдихме. Господин Саймън има достъп до хора, до които ние нямаме. Защо да не му повярвам? Та той повтори това, което мислех и аз, само че вместо Нейтън Саймън си представях Конвърс. Но моят вариант е по-дълъг. Предпазните мерки трябва да са много по-сложни, но все пак това може да се осъществи. Свързваме се с нужните хора и минаваме в контранастъпление.
— Кого имате предвид? — остро попита Уелфлийт.
— На първо място президента. След това държавния секретар, защото имаме работа с много други държави. Веднага започва процес на проверка под най-строга тайна, несъмнено включващ и химикалите, за които не споменахме, докато намерим необвързани с тях хора — мъже и жени, в които да сме напълно сигурни. Създаваме групи, командни постове тук и в чужбина. Между другото, има един човек, който може страшно да ни помогне, казва се Билейми, от британската МИ-6, работил съм с него и е най-добрият. Занимавал се е и преди с подобни неща. Когато организираме, изпратим и засекретим групите, отвличаме Уошбърн и най-малко още двама, които познаваме от описанията в Бон. Прюдом може да ни даде имената на хората в „Сюрте“, които са одобрили сделките с оръжията и които са осигурили несъществуващите показания срещу Конвърс. И както знаете от собствената ми декларация, остров Шархьорн се държи под наблюдение. Смятаме, че е важен център. С помощта на подходящо оборудване бихме могли да го подслушваме. Въпросът е, че така разширяваме кръга на информираните. Когато познавате стратегията, можете да изградите контрастратегия, без да вдигате тревога — Стоун млъкна и погледна двамата мъже. — Ваше превъзходителство, господин Саймън, бил съм главен представител на ЦРУ на пет важни поста във Великобритания и на континента. Знам какво трябва да се направи.