— Според него вие сте надут задник. Каза ми, че той и Ван Хедмер ще ви затворят в стъклена стая с малки момчета и момичета и ще гледат как ги чукате, докато получите инфаркт.
— Винаги се е отличавал с лош вкус… Но не, не ви вярвам.
— Значи се връщаме към първоначалното ми твърдение — Джоел се отдалечи от прозореца и седна в креслото по диагонал от Бертолдие. — Защо ви е толкова трудно да повярвате? Защо не се замислите?
— Не, мосю, това е немислимо.
Конвърс посочи телефона на писалището.
— Знаете частните им телефони — рече той. — Обадете им се. Обадете се на Лайфхелм в Бон и на Абрамс в Тел Авив. Може и на Ван Хедмер, но ми казаха, че е в Щатите, вероятно в Калифорния.
— В Калифорния?
— Питайте всеки от тях дали е идвал при мен в малката каменна къщурка в имението на Лайфхелм. Питайте ги какво сме си говорили. Хайде, телефонът е там.
Бертолдие хвърли остър поглед към телефона и Джоел затаи дъх. Генералът се обърна пак към Конвърс. Нежеланието му надви.
— Какво се мъчите да направите? Какви са тези номера?
— Какви номера? Ей го телефонът. Не мога да го подправя, не мога да го накарам да избира номера или да наема хора, които да се престорят на генералите.
Французинът погледна отново телефона.
— Какво бих могъл да им кажа? — тихо изрече той повече на себе си, отколкото на Джоел.
— Опитайте истината. Нали много държите на собствената си истина по отношение на глобалните концепции, а това е дреболия, въпрос на някои дребни пропуски. Пропуснали са да ви кажат, че всички дойдоха при мен. А може би пропуските не са чак толкова дребни.
— Откъде бих могъл да знам, че са идвали при вас?
— Не ме слушате. Казах ви, опитайте с истината. Отвлякох единствено вас, защото не разбирам как само вие не дойдохте, а ако ножът опре до кокал, искам да запазя живота си. Там, навън, светът е голям, генерале. Ще оставите огромни негови части извън обсега си и бих могъл да живея много добре там, стига да не се опасявам, че някой ще влезе през вратата и ще ми пръсне черепа.
— Не сте човекът, за когото ви смятах… за когото ви смятахме.
— Всички сме рожба на обстоятелствата. Пролях достатъчно пот и ми стига. Възнамерявам да се оттегля от кръстоносния поход. Държите ли да разберете защо?
— Много — отсече Бертолдие и се втренчи в Джоел. Объркването и любопитството се бореха за надмощие в погледа му.
— Защото ви слушах внимателно в Бон. Може да сте прави, а може би това вече ми е безразлично, защото моите ме изоставиха. Може би светът наистина се нуждае от нагли копелета като вас.
— Разбира се! Няма друг начин!
— Значи сме в годината на генералите, така ли?
— Не само на генералите! Ние сме обединители, символи на сила, дисциплина и законен ред. Естествено, това, което ще последва при обединяването на международните пазари, в общата външна политика и в самите законови процеси, ще повлияе на нашия стил на ръководство. Нашият пример ще даде това, което най-много липсва в днешния свят. Стабилност, мосю Конвърс! Без луди като изкуфелия Хомейни, кухия самохвалко Кадафи или смахнатите палестинци. Тези мъже и нации ще бъдат приклещени от истинските международни сили, смазани от нечуваната мощ на правителства-съмишленици. Възмездието ще бъде бързо и тотално. Аз съм военен стратег с известна репутация и мога да ви уверя, че руснаците ще стоят уплашени настрана и няма да се осмелят да се намесят, защото ще знаят, че вече няма да могат да ни разделят. Няма да дрънкат оръжия и да плашат едни държави, докато се помиряват с други, защото всички ще сме едно цяло!
— Аквитания — тихо продума Конвърс.
— Да, кодовото име е подходящо — съгласи се Бертолдие.
— Убедителен сте, както бяхте и в Бон — добави Конвърс. — Всичко това може и да стане, но не по този начин, не под ваше ръководство.
— Моля?
— Никой не може да ви раздели, защото сте толкова разделени, сякаш сте на различни планети.
— Не разбирам.
— Обадете се по телефона, генерале. Не се притеснявайте. Свържете се най-напред с Лайфхелм. Кажете му, че току-що сте говорил с Абрамс в Тел Авив и че сте поразен. Кажете му, че Абрамс иска среща с вас, защото притежава информация за мен, кажете му, че е признал, че заедно с Ван Хедмер е идвал да ме види в Бон. Можете да добавите също, че аз съм казал на Абрамс, че той и приятелят му африканер са моите втори и трети посетители. Първият е бил Лайфхелм.
— Защо трябва да му казвам това?
— Защото сте страшно ядосан. Никой не ви е казвал за тези отделни срещи с мен и смятате това за крайно неприемливо, което си е така.
— Обяснете по-ясно!
— Не. Използвайте телефона. Чуйте как ще реагират всички. Ще разберете. Ще се убедите, че ви казвам истината.