— Напомням ви, генерале, че през последните седмици убих редица хора. Убих ги по-безчувствено, отколкото можех да си представя.
— И най-жалкият страхливец, който се бори за живота си, може да убие от паника. В това няма никаква сила на характера, просто инстинкт за самосъхранение. Не, хер Конвърс, вие сте незначителен човек, спънка дори за собствените си съюзници, които пет пари не дават за вас. Такива като вас изобилстват на този свят. Във вашата страна има една фраза, която нашият партньор често използва. Вие сте лайно, хер Конвърс.
— Какво казахте? Как ме нарекохте?
— Много добре чухте. Лайно. Дребно човече, което не се отличава от изпражненията. Лайно, хер Конвърс. Лайно!
Конвърс посегна към пистолета на масата. Взе го и го насочи към Ерих Лайфхелм с пръст на спусъка.
Внезапно го разтърси шок. Какво правеше? Имаше нужда и от тримата ръководители на „Аквитания“. Не от един, не от двама, а от трима! Това съставляваше гръбнака на всичко, което му предстоеше да извърши! Но имаше и нещо друго. Трябваше да убие, да унищожи смъртоносния човешки вирус, втренчен в него, желаещ да умре. Боже мой! Нима „Аквитания“ все пак беше победила? Дали не беше станал като тях? Тогава играта бе загубена.
— Много ви е евтина храбростта, Лайфхелм — тихо рече той и свали пистолета. — По-добре бърз куршум, отколкото другите алтернативи.
— Живея според собствения си кодекс и с удоволствие ще умра според него.
— Тоест, чисто. Бързо. Никакъв Дахау, никакъв Аушвиц.
— Пистолетът е у вас.
— Смятах, че ще ми предложите някои неща.
— Заместникът ми е внимателно подбран. Той ще изпълни подробностите, всеки нюанс от задачата ми.
Ето го пробивът, пред очите му внезапно се разкри стратегията, която трябваше да предприеме. Джоел натисна бутона.
— Вашият заместник?
— Ja.
— Нямате заместник, фелдмаршале.
— Какво?
— Както нямате и задача. Без мен нямате нищо. Затова ви доведох тук. Именно вас.
— Какво ми говорите?
— Седнете, генерале. Трябва да ви кажа някои неща и за ваше добро ще е да ги чуете седнал. Екзекуцията наистина може да се окаже за предпочитане пред това, което имам да ви кажа.
— Лъжец! — изкрещя Ерих Лайфхелм след четири минути и сграбчи ръчките на тапицирания стол. — Лъжец, лъжец, лъжец! — не спираше той.
— Не съм очаквал да ми повярвате — заяви спокойно Джоел, застанал в средата на просторния кабинет. — Обадете се на Бертолдие в Париж и му кажете, че току-що сте чул някои обезпокоителни новини и че искате обяснение. Кажете му го направо — научил сте, че докато сте бил в Есен, Бертолдие и Абрамс са идвали при мен в имението ви в Бон.
— Как мога да съм сигурен?
— Ще ви кажа истината. Те платиха на пазача да им отвори вратата, не знам точно на кого, не го видях, но някой отключи вратата и ги пусна при мен.
— Защото са смятали, че сте информатор, изпратен от самия Делавейн?
— Така ми казаха.
— Бяхте упоен! Не казахте нищо подобно!
— Все пак се съмняваха. Не познавали лекаря и не вярват на англичанина. Няма защо да ви казвам, че не вярват и на вас. Смятали са цялата работа за капан. Искаха да се подсигурят.
— Невероятно!
— Не и ако размислите — рече Конвърс и седна срещу немеца. — Откъде съм получил информацията, с която разполагах? Откъде съм знаел точно към кого да се обърна, ако не ме е изпратил Делавейн? Така разсъждаваха те.
— Смятали са, че Делавейн би направил подобно нещо? — ахна изуменият Лайфхелм.
— Знам какво значи това сега — прекъсна го бързо Джоел, за да не изпусне новия изгоден случай. — С Делавейн е свършено, и двамата ми го признаха, когато разбраха, че той е последният човек на света, за когото бих работил. Може би ми подхвърляха трохи, преди да ме пратят на екзекуция.
— Трябваше да ви изпратим! — възкликна най-младият фелдмаршал на Третия райх. — Смятам, че ме разбирате. Кой бяхте вие? Откъде се появихте? Самият вие не знаехте. Говорихте за някакви имена, списъци и много пари, но нищо смислено и съществено. Кой беше проникнал между нас? След като не можахме да разберем, трябваше да ви превърнем в парий.
— Справихте се чудесно.
— Това е моя заслуга — кимна Лайфхелм. — Работата свърши най-вече моята организация.
— Не съм ви довел тук да говорим за заслугите ви. Доведох ви да спасите живота ми. Вие можете да го направите, защото хората, които ме изпратиха, или не искат, или не могат, но вие можете. Аз само трябва да ви дам повод.