— Да не е Конвърс?
Телефонът отново иззвъня.
— Искаш ли да си поговориш с него? Разбрах, че е страхотен адвокат, въпреки че наруши едно основно правило — взел се е сам за клиент. Той излиза на открито, Дерек, и ще тръгне по петите ти, ще ви преследва всички. Всички сме против вас.
— Няма да го направите! — изкрещя Билейми. — Не можете да го направите! Както сам каза, започне ли веднъж, не можеш да го спреш!
Без да даде знак за намеренията си, англичанинът внезапно се хвърли към Стоун с насочени напред показалец, среден и безименен пръст на дясната ръка, които се забиха като стоманени шипове в гърлото на човека от ЦРУ. Стоун се задави, стаята се завъртя, хиляди точици бяла светлина затрепкаха пред очите му. Чу, че вратата се отвори и затвори, телефонът не спираше да звъни. Но Питър не можеше да го види, белите светлинки се бяха превърнали в мрак. Звъненето спря, докато Стоун диво и сляпо се блъскаше из стаята, за да се ориентира по звука и да намери телефона. Минутите на лудост течаха, той продължаваше да се удря в стените и накрая падна върху писалището. Вратата се отвори с трясък и полковник Алън Меткаф се втурна вътре.
— Стоун! Какво се е случило? — офицерът от Военновъздушните сили изтича до Питър и веднага позна въздействието на сабления удар. Започна да масажира гърлото на Стоун и заби коляно в стомаха му, за да изкара въздуха. — Телефонистката се обади и каза, че от стая четиринайсет са поискали „чист“ разговор, но никой не се обажда. Господи, кой беше?
Неясни образи изплуваха пред очите на Стоун, но не можеше да говори, само се закашля мъчително. Изви се под силните ръце на Меткаф и посочи към падналия тефтер. Полковникът разбра, взе го и измъкна химикалка от джоба си. Претърколи Стоун, сложи химикалката в ръката му и я подкрепи.
Като се бореше да се съвземе, Питър написа: „БИЛЕЙМИ. СПРИ. АКВИТАН“.
— Боже мой! — прошепна Меткаф, посегна към телефона и набра нула. — Централа, тревога. Свържете ме веднага с охраната… Охрана? Говори полковник Меткаф от „Стратегически отдел“, стая четиринайсет. Тревога! Англичанин на име Билейми, който може би още е в сградата, ще направи опит да излезе. Спрете го! Задръжте го! Имайте предвид, че е опасен. Съобщете в болницата. Изпратете лекар в стая четиринайсет. Бързо!
Лекарят на Белия дом свали кислородната маска от лицето на Стоун и я остави на писалището до бутилката. Внимателно наведе назад главата на Питър върху облегалката на стола, мушна в устата му шпатула, натисна езика и надникна в гърлото му с помощта на тънко фенерче.
— Мръсен удар — рече той, — но след няколко часа ще се почувствате по-добре. Ще ви дам обезболяващи хапчета.
— Какво съдържат? — дрезгаво попита Стоун.
— Леки упойващи средства с малко кодеин.
— Не, благодаря, докторе — заяви Питър и погледна към Меткаф. — Не ми харесва изразът на лицето ти.
— И на мен. Билейми се измъкна. Пропускът му е бил с висш приоритет и на източната врата е обяснил, че спешно го викат в британското посолство.
— По дяволите!
— Старайте се да не напрягате гласа си — обади се лекарят.
— Да, разбира се — отвърна Стоун. — Много ви благодаря, а сега ни извинете.
Лекарят стана от стола и се запъти към вратата. Докато я затваряше след себе си, телефонът иззвъня. Меткаф вдигна слушалката.
— Да? Да, тук е — полковникът слуша няколко секунди и се обърна към Стоун. — Има резултат — рече той. — Идентифицираните военни имат помежду си две общи неща. Всеки е в най-малко трийсет и пет дневен летен отпуск и всички молби за отпуски са подадени преди пет месеца, с точност почти до един ден.
— По този начин са се подсигурили, че няма да получат отказ, защото първи са ги поискали — изрече с усилие Стоун. — А плановете за антиядрените демонстрации бяха публикувани в Швеция преди шест месеца.
— Като по часовник — заяви Меткаф. — Ще пратим разпореждане да бъдат идентифицирани и неутрализирани. Всеки офицер от половин дузина армии в света, който се върне от летен отпуск, ще бъде арестуван. Ще има и грешки, но играта е грубичка. Трябва да изпратим снимките, за да пуснат невинните.
— Време е за Шархьорн — Стоун стана от стола и заразтрива гърлото си. — И не се срамувам да ти кажа, че това ме плаши до смърт. Един погрешен символ, и ще изтрием пълния списък на „Аквитания“. И нещо по-лошо — едно погрешно движение, и целият комплекс ще хвръкне във въздуха.
Стоун отиде до телефона.
— На Ребъл ли ще се обадиш? — попита полковникът.
— Най-напред на Конвърс. Той работи по кодовете.
Тримата генерали от „Аквитания“ седяха като гръмнати на столовете, втренчили невиждащи погледи пред себе си. Лампата беше запалена, големият телевизионен екран — изключен. Зад всеки от генералите стоеше по един човек с пистолет и ясната инструкция „ако стане, убий го“.